Привечер. И нищо се не чува. В здрачината селска тишина. Добър вечер! Мама ме целува. Дюлята излъчва светлина. Мама ме целува. В двете длани мъжко, необръснато лице. Две сълзи, запазени от лани, скрити в най-дълбокото сърце. Уж съм вещ във българското слово, а не мога да усетя сам как се ражда този странен говор на човек от щастие люлян... Ябълки във шепите събрани. Прясно сирене и стар ошав. Думите й малко не разбрани, слушам аз и ням, и гологлав. Някъде в детинството ми плува. Кучета, волове и жита... Добър вечер! Мама ме целува. Мене ме целува радостта.
ПАВЕЛ МАТЕВ
http://vbox7.com/play:cf0f3761
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления!