Аз съм Мария и няма да кажа, че числото пет, отговарящо на броя на буквите от името ми, ме изразява. Пет е цифра, факт, но не и моето Аз, тоест чистата математика, няма да ми помогне много, за да изразя себе си. Отвъд броя на буквите, отвъд стойността на цифрите стоят много минали за мен успехи и някой поражения. Може би случайно, а може би и закономерно те са свързани с математиката. Много състезания, много решаване на задачи, бавна и продължителна, а понякога и екстремна подготовка – това са моите малки звездни моменти, в които съм се чувствала силна и можеща, тръпнеща от очакване и вярваща. Дотук включих “доста” факти, които правят ореола на моя успех, не толкова чист, не толкова математически.
В отблясъка на спомените ми има много емоция, може да се нарече поезия. Има много отклонения от правата линия към целта. Това, иронично казано, е плъзгащият се вектор на математическите ми цели по допирателната на моя не еднообразен живот. В оксиморонна ситуация се оказвам, когато попадна в блажения плен на някаква логическа идея, помня възторга на хрумванията си как да реша някоя задача, помня емоцията, но и бледия знак на вълненията ми – отговорът, състоящ се от някаква цифра.
Може би и затова моята любов към математиката не е толкова чиста, праволинейна, и дори ако щете взаимна. Често съм се вдъхновявала от математиката, давала ми е и слава, и вяра, че мога, но и често съм страдала заради нея.
Вървя по многото пътища, търся най-правилните, които да ме изведат едновременно към успеха, и към удоволствието, удовлетворението. Анализирам противоречията си и разбирам, че може би те са логични, след като подобни открих и у един учен като Алберт Айнщайн. Човекът, който твърди, че чистата математика е по свой начин поезия, казва, че три неща му дават представа за вечността: “звездите, “Дон Кихот”, “Престъпление и наказание”. Оказва се, че в тази негова представа за вечността няма математика, затова и аз, въпреки че съзнателния си живот съм посветила основно на математиката, не желая след себе си да оставя само чисти математически следи. Айнщайн остава във вечността на човешката памет с Теорията на относителността, но не и на последно място с нестандартното си мислене и поведение. Той е замечтаното “лудо старче”, вперил поглед в звездите с желанието да бъде рицаря на онази човешка наука, която по донкихотовски ще дари на човечеството само блага. След този рицар на науката желая и аз да тръгна, пък дори и да съм само неговия оръжиеносец. Санчопансовците сме ние, не логически следващите идеите на учения, а вдъхновените от него.
Неговата мисъл е разпалена към бъдещето, докоснала се до вечността.
В моето настояще проблясват плахите искри на математическите успехи. Още от малка започнах да участвам във всички възможни състезания, опитвайки да докажа себе си. Записах се в Центъра за работа с деца в град Русе, където получих огромна подкрепа и възможност за бъдеща реализация. Участвам във всички регионални и областни състезания и много пъти съм се класирала на първо място. След четвърти клас започнах да ходя и по по-известните национални състезания като Зимни Математически Състезания, Пролетен Турнир, Национално Европейско Кенгуру, Есенен Турнир. Тази година бях състезател и в двете конференции, организирани от СМБ. Но най-големият ми успех си остава третото място в индивидуалното и второто в отборното състезание, провело се в Хонг Конг през 2005 година.
Бих искала да продължа това изреждане на участията ми в различни национални и международни състезания и усещам, че нито зная какво бих написала, нито мога да предвидя… В тези многоточия оставям времето да напише и славата, и пораженията ми, но към тях обещавам задължително да добавя отблясъка на моите трепети и възторзи, срещи и приятелства. За мен това ще бъде онази математика, която е синоним на поезия.