Jun 24, 2008, 2:50 PM

* * *

  Essays
920 0 0
1 min reading

                                 Да на живота! Не на наркоманията! 

     Да на живота! Да, има смисъл, но не го виждаш, не го оценяваш.

Да, има смисъл, но го откриваш едва когато го загубиш, в момента, в който изгубиш смисъла на живота си, ти протягаш ръце към една илюзия, една нереалност, попадаш в един  измамен и несигурен свят, свят, в който ставаш зависим, светът на Дрогата. В дрогата ти търсиш нов смисъл, ново бъдеще. Но в нея няма смисъл, има само измамен, кратък миг на щастие, миг на триумф, миг на възкресение, но това са само илюзии, лъжи, които те водят към смъртта. Съвсем скоро момче, което познавах, почина от свръхдоза. То бе едва шестнайсетгодишно, животът бе пред него, а ни напусна без време и защо? Заради един миг на "сила", един миг на свобода. Миг на "сила", а всъщност проява на слабост. Как е възможно да си човек, да изпитваш чувства, а да робуваш на дрогата, да си зависим от нея? Трябва да бъдем силни и заради себе си и заради хората, които ни обичат, защото погубвайки живота си, погубваме живота на близките си. Човек без съвест, без чувства, кое сърце би продавало смърт - сърцето на наркопласьора. Да виждаш, че разбиваш нечий  живот, че водиш някого към  гроба и всичко това заради пари. Да се усмихваш, докато друг плаче. Но защо да плачеш, когато можеш да се усмихваш. Отвори очи и погледни живота, почувствай бъдещето, то е у теб. Протегни ръце и вземи съдбата си, защото тя ти принадлежи, докосни сърцето си  и ще почувстваш, че в него има смисъл, има живот, не го убивай, то има право да живее, щом тупти, то иска да живее. Нужно е само да кажеш.

                           "Да на живота! Не на наркоманията!"

Веселина  Иванова  Хамбарлийска.   гр.Раковски

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Хамбарлийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...