В  началото те гледах злобно и враждебно
и сега се случва понякога така.
Това е, защото съм расла сама.
Каот вълк-единак съм била. Злобна и хапеща всеки,
който посмее да  ме доближи.
Не вярвах, че има и други от мойта порода.
Мислех, че съм ЕДНА, появила се някак незнайно защо.
Получавала обиди и рани постоянно, намирах лек срещу това.
Просто мачках всичко и не правих на никой евала.
Може да съм  срещала и ХОРА, но като се замисля -
нали за да съм такава, са ме направили ТЕ така!?
Живеем в свят суров! И всеки е готов да хапе и да се озъбва
за низки цели и никога, никой, на никого да дава любов и доброта.
Тврдим, че сме Хора, а не е така.
Като животните живеем. Има и лисици, и зайци, и мишки...
Вълците са малко, или ако ги има, така се спотайват,
че трудно се откриват.
И ето...!
Стоиш сега пред мен, озъбен и вбесен незнайно на какво
и първо през ума ми ми минава и събужда онзи злобен,
хищнически поглед  и устрем да те смажа, стъпча и подмина, но...
Не мога...
Когато те срещнах, аз те обикнах и то така, както
обича само див единак.
Не знаех, че тази обич ще ме накара да склонявам глава!
Сега разбрах!
Аз съм жена и съм по-силна! И кой, кажи, ако не аз, не прекланя глава?
Нали аз се грижа за теб и за всичко това?
Спри някой път беса и гнева и злобния поглед.
Погледни после очите ми. Навътре, надълбоко... ще видиш душата ми.
И ще видиш себе си. Ще видиш, че не съм ти враг...
та аз те Обичам. Забрави ли???
Толкова много си приличаме, че сме като единаци-близнаци .
Не забравяй това!
Обичай ме и се смирявай за мен. Само така ще имаме сили за другите!