Красотата е много субективно нещо. Тя се възприема по различен начин от всеки. Но има една красота, която всеки човек рано или късно открива. Това е красотата на любимия човек. Косата му, очите му и дори най-малкият белег или трапчинка се превръщат в най-прекрасното нещо на този свят. Същото важи и за действията му. Походката, излъчването на движенията, говорът и всяка негова дума са магия, която мигновено пленява вниманието ни и ние се чувстваме сякаш летим, дори и само да съзерцаваме любимия за нас човек. Магията на красотата няма само материални измерения, по-голямата част от нея е в духовния свят. Дори и най-малката мисъл за красотата на любимия човек се превръща в мечта за следващата ни среща с него, за следващото докосване, за следващата прегръдка. Замечтани, ние забравяме за трудностите, пред които ни изправя животът и започваме да мислим за хубави неща, за това как всичко ще се оправи и дните ще са щастливи и спокойни.