На игра като на игра

    От 12:13 ч. на 12.01.1989 г. съм започнала да играя една игра. И така вече цели 19 години и няколко месеца.Тази игра се нарича "Живот". Сигурно някой ще се запита как толкова много време не ми е омръзнало да играя тази игра. Ами много просто! Просто тази игра ми носи всеки ден нещо ново, някаква нова изненада или препятствие, през което трябва да мина и така не ми доскучава да я играя. Напротив - желанието ми става все по-голямо и с все по-голямо нетърпение очаквам следващия ден, за да видя какво ново ми е приготвила тя. И най-интересното в нея е, че не само аз участвам. Участват още хиляди, дори милиони хора, животни и растения. Сега сигурно ще се запитате как така животни и растения. Ами много лесно. Те също са живи организми, следователно също участват в живота. От раждането си до умирането, животното играе тази игра, по правилата, които са нужни да спазва в нея.От самото си поникване, до своето увяхване, растението също е участник в нея. И тази игра, като всички останали, си има своите правила. Теренът за игра е цялото земно кълбо, а пионките са всички живи същества в него. А правилата на играта са много лесни: просто трябва да живееш. Живеейки, ти допринасяш за разнообразието в нея и за разширяването й. Тя ти поднася много изненади, и в добрия, и в лошия смисъл на думата, но не трябва да се отчайваш, защото, колкото и тъмен и безкраен да ти се вижда тунелът, в края му винаги има светлина. Просто трябва да продължиш да играеш, докато стигнеш до нея. Трябва да вземаш с пълни шепи от живота онова, което той ти предлага, за да не ти омръзне да го играеш, за да не те отегчи той и за да придобие смисъл. Защото иначе пъстротата, която ти предлага става черно-бяла и тогава няма смисъл да продължаваш, но за това си си виновен единствено ти.

    И тази игра, като всички останали, си има продължителност. Тя стартира в мига, в който се раждаш и финишира в момента, в който затвориш очи завинаги. Времетраенето й за всички е различно и никой не знае колко точно е то. Може да е минути, дни, седмици, месеци и дори години, както при повечето хора. Аз я играя едва от 19 години, но още не ми е омръзнала и искам да продължа да я играя още много години занапред, защото едва сега започвам сериозната игра, едва сега започвам да играя истинската игра, наречена "Живот" и нямам търпение да разбера, какво ми е приготвила тя.