Неразбраните герои
Герой...! Кой определяш, Ти, за герой? Мама, татко, баба, дядо или…? За да се счита някой за герой, трябва да е безкористен, да вярва в себе си и в идеала си. Той (героят) е смел, верен на това, за което се бори. Помага винаги и с каквото може на кумира си или на тези, които цени и уважава... с една дума - може да обича! А твоят пример за герой притежава ли всички тези качества? Достоен ли е да получи това прозвище и вярваш ли, че има все още такива хора (не само хора)? Аз вярвам, че както вчера, както днес, така и утре ще има същества по света, които заслужават да се нарекат воини. И не войници, които се борят за родината си в битки, а такива, които ежедневно преодоляват проблеми.
Аз срещнах моите герои в началото на лятото през 2008 година. Те са онези четири милиона души, които станаха съпричастни със съдбата на своя отбор. Обичаха го (обичат го), подкрепяха го (подкрепят го), вярваха в него, когато другите не смятаха, че ще изплува отново, когато преминаваше през едно от най-големите си препятствия. Става дума за “червените фенове”, или феновете на ЦСКА. Тимът цяло лято се бореше с големи трудности – разделяше се с играчи, треньори, с неугаснали звезди. И не само на футболистите и ръководството им беше трудно да изрекат последно “чао“ на заминаващите си, а и на запалянковците. Отидоха си хора, които дълго поддържаха тима, които го обичаха (обичат го), които не го смятаха само за обикновено работно място, а за предмет на любовта им. И в началото на футболния сезон всеки, непознаващ истинската, безкористната, силната фенска любов, смяташе тима на “червените” за “потъващ кораб”, но всички, които я бяха усетили, ги разубедиха с помощта на ЦСКА. Пример бе мачът с “Литекс”, който се считаше за основен претендент за Шампион на страната. Голям обрат обаче настъпи в настроенията на “оранжевите” фенове. Отборът им загуби и то не от кого да е, а от тогавашните “слабаци”. Но кой даде сили на армейците да победят силния съперник? Не други, а запалянковците. Онези хора, онези герои, които имаха смелостта да не се откажат от тима си, да вярват в него и страданията им по заминалите играчи, треньори бяха възнаградени. Сега отборът не прави друго, освен да се изкачва по стълбичката по пътя към “Шампион на България”.
Видя ли? Убедих ли те, че съществуват герои? Ако не, то СПРИ, ЗАМИСЛИ СЕ и за своите родители. Тези хора, които целодневно мислят за бъдещето ти, за живота ти, за съдбата ти. Те са не по-малко герои от примера, който ти дадох. А колкото до феновете на ЦСКА, те не просто следят изявите на тима си, а живеят с мисълта за него. За тях ЦСКА е начин на живот и не го изоставят дори в сърцето на врага. Вярват, че с тяхна помощ той ще върви напред, ще се издига все повече и повече. Те не са само хора, а герои... шампиони.
© Николета Костадинова All rights reserved.
Попрочети малко граматика. 