И ето, че смисълът се върна. Слънцето изгря и на моята улица. Ти си едиствената жена! Единствената, най-уникалната! Аз съм тук специално заради теб! Щастлив съм само да те виждам. Прекрасна си! Търся отговорите наоколо, но никой не може да ти каже как да постъпиш. Човек сам знае. Даже не на съзнателно ниво.
Само ти можеш да ме излекуваш от тъгата, само ти можеш да ме спасиш. От теб и никоя друга искам да науча какво е истинската любов. От дъното на сърцето си те обичам и зная, че ти си красотата и истината и единствения смисъл в живота ми. Озаряваш света ми. Едва сега дишам. Без теб се давех, мое Слънце. Ти ми даде живителния дъх. Ти си лъчът, без който животът на Земята е невъзможен. Без тебе вече нищо няма смисъл.
Зная, че не си свободна, не е правилно, не трябва да искам от теб да си невярна на човека, с който си. Мен самият ме е страх да го поискам от тебе. Не трябва. Но аз те обичам. Не е ли достатъчно? Не мога да се боря срещу това. По-силно е от мен. Бих умрял за теб. Знаеш, че ...