Всяка сложна история е притча за любовта, но аз харесвам простите неща. Дали любовта е винаги сложна или понякога може и да не е - никой не знае. Въпрос, чийто отговор не е лесен и едва ли аз ще мога да отговоря на него. Запитваме ли се някога, какво е любовта и колко сложна е като чувство и болезнена като спомен. Или май беше обратното.
Може би усещам тъгата в себе си и ми е трудно да започна.
 Шумът на водопада е много силен и ме пренася в детството ми край скалите и първата любов на едно момче. След толкова години отново съм тук край скалите и рекичката и сякаш никога не съм ги напускал и винаги са били с мен. Кристална вода и синьо лятно небе, като очите на първото момиче в живота ми. Боже, очите на Станислава са като безкрайна синева - толкова красиви и нежни. Като дълбокия вир, в който се къпехме като деца.
 Май бях само на 11 даже вече ми е трудно да си спомня това и нужно ли е да си спомням миналото. Детска му работа -  минаха толкова много години и почти бях забравил тази история. Отдавна не знам дори къде е Станислава и всъщност пътищата ни отдавна се разделиха и всеки пое по пътя си .Студената вода донесе тръпката от далечното минало и спомените нахлуха.
 Спускам се по пътеката надолу към селото и само това е в главата ми искам да го премахна, но ми е някак хубаво и мило и ми става топло въпреки усоя на гората. Русите и коси и дълбоките сини очи май без да желая това, подсъзнателно са ме белязали и всяка следваща любов май е сравнявана с първата. А може би първата любов е най-истинска и неомърсена, понеже две единадесетгодишни деца няма как да са събрали в себе си цялата мръсотия на света и просто гледат очите си и откриват себе си. Те не знаят нищо за хорската злоба и просто се гледат с нежност и доверие. Те дори нищо не знаят за любовта защото никога до този вълшебен миг на откриване не са я изпитвали. Двамата стоим един срещу друг и се гледаме и откриваме непознати до този момент за нас неща. Детството си е отишло и откриваме новия свят на любовта. Първата любов бележи човек, защото тя не е натоварена с минало и не е нужно да обясняваш на другия къде си сбъркал преди, защото просто не е имало преди. Всяка следваща любов става все по-сложна, а казах ви, аз харесвам простите неща. Опитвам се, слизайки надолу, наум да изброя другите жени, за да мога да се 
отърся от спомените, но околните шумове произнасят само - "Ти беше тук със Станислава!" Да, аз бях тук с нея и очите ми се насълзяват и стихията на спомените се отприщва. Да, аз бях тук със Станислава и волно обикаляхме гората, скалите и 
водопада. Държахме се за ръце и просто си говорехме разни неща, но откривахме любовта и бяхме по детски щастливи.
 Стигам ниското преди селото и многобройната глъч на туристите ме разсейва и сякаш се връщам в реалността. Тази разходка в миналото обаче ми беше необходима. Върна ме към забравени неща и ми припомни истинската стойност на чувствата, че колкото и сложна да е любовта, някъде там, назад в миналото ми тя е била едно съвсем простичко и истинско чувство, неосквернено от никакво минало и тормозещи спомени. Просто чувство на приятелство и доверие между момче и момиче, откриващи бъдещето. Да аз бях тук със Станислава и моята душа се стопли и след толкова много години разбрах, че макар и много миниатюрно късче от тази любов е още в мен. Истинската любов - чиста като малката рекичка, покрай която двамата се разхождахме, хванати за ръце. Не, аз няма да захвърля тия спомени във водата, за да ги отнесе нанякъде, а ще си ги пазя само за мен, там някъде в най-топлото място на сърцето ми.

СТАНИСЛАВА - на едно момиче от спомените ми 29 декември 2013 г. 14:02