Отдавна не съм го правил. Опитвам се да изсвиря с уста някоя от любимите ми филмови мелодии. Например -"Имперският марш" от "Междузвездни войни"... Почти съм забравил как се свиреше. А едно време, в детските ми години, можех да го свиря едно към едно. И много се гордеех с това, защото на всички мои приятели от улицата,"Имперският марш" им беше любима мелодия от филма и ме караха да я свиря, докато си играем на "Междузвездни войни"...
Тогава нямаше Интернет, MP3 и дискове със саундтрак към любимия филм. Тогава любимите филмови мелодии ги "сваляхме" така - слушахме внимателно по време на прожекциите и ги помнехме. И после ги свирехме на уста. Случвало ми се е да заспя със страх, че на другия ден ще се събудя и ще съм забравил как се свири мелодията...

Днес, 2007 година - вече не ме е страх, че съм забравил как се свири на уста "Имперският марш" от "Междузвездни войни".
Защото го имам на всякакви възможни звуконосители - диск, касета, в паметта на компютъра... А ето, че докато пиша тези редове, с изненада откривам, че "Имперският марш" е останал записан и в главата ми, в паметта ми, в спомените ми. И продължава да бъде все така въздействащ. Кожата продължава да ми настръхва от него, както едно време, в малкото, схлупено селско киносалонче с дървени седалки...

Времето вече не е същото - не е "едно време". Селското киносалонче отдавна го затвориха. Аз пораснах и се промених...
Но любимите ми филмови мелодии останаха същите-все така въздействащи и незабравими. Десет от тях искам да споделя с вас. Топ 10 на най-въздействащата филмова музика.

N10 "THE IMPERIAL MARCH" (STAR WARS) - JOHN WILLIAMS
Кожата ми настръхва! Това не е марш, а челен сблъсък с товарен влак, който те размазва. Тотален, могъщ - като симфония на Бетовен или Вагнер. Със същият епичен замах на въображението и неудържимо енергична оркестрация, в която, над всички инструменти се извисява тътенът на барабаните. Дълбок, маршов барабанен тътен, който атакува, минава през слуха, през кръвооросяването на мозъка, възбужда центровете на адреналина, взривява ги и той се разлива като Цунами по цялото тяло... Отнася всяка фибра, всяка клетка по пътя си и оставя след себе си, изстраданият до болка катарзис на истинската музика.

N9 "A MAN WITH THE HARMONICA" (ONCE UPON A TIME IN THE WEST) -ENNIO MORRICONE
Пак настръхвам! Защото тази хармоника е пълна с горчива носталгия и идва като ехо от ридание - болезнено красива и крехка като сълза, която се стича по лицето, оставяйки тишина след себе си. Но тишината е толкова напрегната, нагнетена е с очакването да се случи нещо, което се подсилва от включването на симфоничния оркестър. Основната тема, зададена в началото от хармониката, се доразвива с драматично неочаквани обрати и с напластяване на нови сюжетни линии в звученето. Докато, накрая - цялата мелодия се разгръща и събира в една последна гилза на патрон... Чарлз Бронсън зарежда патрона в своя каубойски пистолет и натиска спусъка. Изстрелва финала на мелодията със скоростта и силата на куршум, който се забива право в сърцата ни. И остава там завинаги - като болка и поезия. Като усещане за истински уестърн!

N 8 "OLD HOME MOVIE" (ARIZONA DREAM) - GORAN BREGOVIC
Изящно изваяна мелодия - с акустичната китара, с речитатива на Джони Деп и с тишината, която невидимо е вплетена между китарните акорди, думите и чувственият тембър на мъжкия глас... Славянската, поетична виталност на Брегович, съчетана с емоционалната актьорска ранимост на Деп.

N 7 "THE SECRET WEDDING" (BRAVE HEART) - JAMES HORNER
Музиката на Джеймс Хорнър "рисува" чувствата на любовта. Това е музика, лека като въздух, лека като докосване от коприна, която се плъзга нежно по тялото на красива жена. Плъзга се със тишина и пълнолуние, събрани в поезията на крехката, омайна флейта - в нейните свенливи вибрации, изпълващи слуха...

Това е музика, която не се слуша, а се попива - със всички сетива, с кожата дори, с дланите на ръцете, които могат да погалят невидимите форми на леещата се мелодия.

N 6 "MAIN THEM" (TWIN PEAKS) - ANGELO BADALAMENTI
Само една бас китара пресъздава цялата мистерия и невидимо отчаяние на героите на филма. За "цвят" се включват нежни синтезатори и тихи чинели. И магията се получава. Музиката се носи като лека утринна мъгла над огледалната повърхност на езеро, което е тихо, но много дълбоко. Дълбоко като раздвоението на личността и злото, което се крие в подсъзнанието на убиеца.

N 5 "TITLES" (CHARIOTS OF FIRE) - VANGELIS
Музиката на Вангелис звучи едновременно класически и електронно. И създава усещане за полет и откъсване от всички форми на зависимост, откъсване от всички ограничения на духа и мисълта. Електронното пиано улавя пулса на сърцето и измерва силата и свободата на неговите удари. Пресъздава ги чрез ноти, музицира ги и ги изпраща до слушателя, за да му напомни, че още е жив. И може да бъде свободен!

N 4 "CHI MAI" (LE PROFESSIONAL) - ENNIO MORRICONE
Мориконе и тук е гениален. Въображението му така е композирало нотите, че те се леят като дъждовни капки. Чувствителни и раними - сплав от цигулки и пиано, които си партнират в нежна хармония. Толкова нежна, че сълзите неусетно потичат и се сливат с тъгата на дъжда... И със съдбата на Професионалистът.

N 3 "THE PORTRAIT" (TITANIC) - JAMES HORNER
Главната мелодия на "Титаник", изпълнена само на пиано, без подкрепата на симфоничния оркестър. Само пианото и акустиката на ехото...

Мелодията излиза от клавишите на пианото, сякаш е красива жена и поема ръцете, подадени й от ехото, което, като един истински кавалер, разхожда своята дама сред тишината на въздуха и я връща обратно - още по-красива и ефирна! Далечна като ехо и близка като откровение...

N 2 "SCHINDLER'S LIST" (SCHINDLER'S LIST) - JOHN WILLIAMS
В тази мелодия Джон Уилямс разгръща целият си талант на композиране, като доказва, че освен чувство за епос, има и чувство за съкровена самовглъбеност. За целта използва цигулка, която звучи изумително, на границата на човешките музикални възможности, на границата на гениалността и отвъд нея. Звучи, съкровена като пламък на молитвена свещ, в която догаря последната надежда за човечност в един безчовечен свят...

Поклон!

N 1 "SORROW" (GLADIATOR) - HANS ZIMMER I LISA GERRARD
Тази мелодия не може да се опише с думи. Тя е безкрайна като гласа на Лиса Джерард (от Dead Can Dance), която изпълнява вокалната партия... Нейният глас улавя тънката неуловима нишка на истинската човешка скръб, която е безкрайна и трябва да бъде скъсана, за да свърши непоносимата агония. И гласът на Лиса, музиката на Ханс Цимер успяват - те скъсват възелът на скръбта, който задушава сърцето. Скъсват и самото сърце, което макар и завинаги разкъсано от скръб, трябва да продължи да се бори и живее като истински Гладиатор. На арената на живота - във двубой със смъртта, по пътя към изгубеният дом и семейство.

Това е моят Топ 10. Това е филмовата музика на моя живот. И тук статията ми ще трябва да свърши, но не и музиката, за която ви разказах. Тя никога няма да свърши, защото е безкрайна!