Nov 18, 2010, 10:27 AM

* * * 

  Podcasts
1638 0 0
6 мин reading

        Четиридесет мига от вечността

Рожденият ден на  ІІ СОУ „Проф. Маринов”  бе отбелязан с концерта – спектакъл „Жива вода”

Детето и училището трябва да станат държавен приоритет…

 

            Бързам. Половин час преди концерта   залата на Драматичния театър в Търговище е препълнена. Целувам  класната ни Ганка Стойнова. Преди  повече от 26 години тя бе  преподавател по география във Втора гимназия, но владееше до съвършенство умението да разговаря с нас като с равни, а не просто да ни говори. Галя Панайотова - настоящ директор   и  любезна домакиня – с усмивка приветства гостите във фоайето. Прииждат родители, бивши възпитаници, любопитни граждани. Настроението е на „макс”. Пламен Иванов и Даниела Стойнова подкрепят шефката си. Усещането за празник изпълва новодошлите. Посетителите имаха възможността да разгледат и творбите на младите художници от  профил „Изкуства”.

                 Тази зала  е живата памет на нашето училище. Скъпи спомени парят като нестинарска жарава. Стоя на същата сцена, невръстно девойче с флейта в ръце и свиря „Лебедът” на Камий-Сенс-Санс.  Защо „Жива вода”? -  Без водата животът е немислим. Младежката възраст  е много пластично време, ученическите постижения са като бързеите в една река. Смяна на настроенията, слабост и сила, вяра и възможност да вземаш сам най-трудните решения. Камъчетата (знания)  в тази водна стихия  са опората за прераждането на новите  поколения.

 Във себе си не вярваш ли, ти няма за успееш,

Не вярваш ли във хората, самотен ще живееш.

Във верността не вярваш ли, ще срещнеш изневяра,

За всяко нещо в този свят е нужна много вяра.

                Ето, вече на сцената са хористите, водени от новия диригент Десислава Милчева. Младежите  убедително ни представят три изпълнения. В представите ми изплуват белите рокли с шевици и амфитеатралното подреждане. „Шила девойка знаме” бе хитът на девическия хор на Донка Хаджийска. А си бемолът от втора октава мой специалитет. Ех, наистина „Всичко тече, всичко се променя”. Прав е чичко Хераклит. Всичко, но не съвсем. В редиците на хора е дъщеря ми…

                „Онова, което направиш за другите, остава безсмъртно.”  Безспорно работата на преподавателския екип във всяко училище е инвестиция в бъдещето. Какво е да бъдеш учител в тези трудни години? Да раздаваш светлина, наследена от мъдрото време и да разпръскваш обич в небето… Да обучаваш с любов. Настръхвам от изпълнението на Рахманинов. Прелюд в до диез минор. Свири ученик на Радка Арабаджиева. Цялата зала утихва от мощната органова звучност на акордеона. Доказателство, че Музиката е в състояние да овладее всички стихии. Дори невъзможните хулигани от  последния ред на балкона, дошли като че ли на футболен мач, замлъкнаха. Възпитание чрез изкуство – по модела  на Валдорфските училища.

Отнесена от мечти-спомени се наслаждавам  на изяществото на балетните номера. Конски бяг и свободен полет откривам в изпълнението  на Анжелика Светославова. А вокалният квартет ни напомня, че приятелство не можеш да купиш с пари,  то се подарява. Времето е като река и нито миг не е същият. Най-чистите приятелства започват  в училище. Машината на времето ме завърта към  1980 година, когато нашият училищен квартет „Спектър”  пееше, че може да успееш, само когато с теб са всички. И днес  нашето  приятелство съществува. И до днес ние сме благодарни  на нашето  училище, че имахме възможността да се срещнем. Сродните души се познават, а не се съревновават. Приятелството, родено в училище, е живо.

Водещите Деси и Аглая  ни напомниха, че ние стъпваме върху  постиженията на предшествениците си.

Жестоко трудно е да композираш покриви, така че да ги издържи основата на времето. Защото ми се  струва, по покрива ни някой ходи и мълнии като криле на раменете му поникват...

Много аплодисменти за дуета Деница Денева - Сабина Донева. А дивите ритми на барабаните превърнаха Николай Тошев-младши в своеобразен шаман на публиката и безспорната звезда на вечерта.  Дали не е вярно, че именно ритъмът е най-древният пласт в съзнанието на човека, действителната мярка за време.

                След учениците дойде ред и за изявите на преподавателите.  Душевен покой с нежния сопран на Десислава Милчева и цигулката на Петя Димова. Копнежи за любов в песента на Десислава Станкова и адреналинови фонтани в „Наздравицата”, поднесени от Илиана Иванова и Десислава Милчева.

                Областният управител Митко Стайков  изтъкна, че ІІ СОУ „Проф. Н.Маринов” се е утвърдило в Търговище като солидно учебно заведение, даващо отлична подготовка на своите възпитаници, знания и ценности, възможности за осъществяване на мечтите и  развитие на талантите. Заместник-кметът на Община Търговище – Димитрина Петкова – определи  спектакъла като вълнуващ  и достоен. ”Елитно училище, висока класа! Ученици - амбициозни, талантливи и  устремени. Училище – гордост за нашия град! Покорявайте върхове! На добър час!”

Виолета Петкова (Синдикат на българските учители): „Училище с утвърдени традиции и  новаторски дух! Учители – с мисия на създатели! Честит юбилей!”

Георги Николов (бивш директор на ІІ СОУ „Проф. Н.Маринов”): „Плодовете на нашия труд  - това са нашите възпитаници.”

Бяха връчени много поздравителни адреси. И в края на спектакъла почувствахме, че Живата вода – това е  Любовта, отваряща сърцата за новата любов. Обединени от  музиката, преподавателите запяха химна на гимназията:

„Неспирно колелото се върти…..”

Насладихме се на чудесни фолклорни изпълнения (ръководител Елена Василева). Танците и  песните ни дадоха 40 глътки от живата вода на младостта с нейните копнежи  и стремления… 40 мига -  спомен от бъдещето . С Д-р  Анна Митрева си спомнихме за нестандартните ни преподаватели – Тодор Грошевски, Маргарита Стефанова, Теменуга Любенова (вечна им памет!). В този момент отец  Бисер запя „Многая лета”, хористите  и всички  присъстващи в залата също…

 

© Йорданка Донева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??