Jul 1, 2014, 11:21 PM

* * * 

  Podcasts
2395 0 0
8 мин reading

Пред аудиторията, известният музикант представи новата си книга „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” Творбата разглежда творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единението между музика, философия и наука. Книгата е издадена на немски с резюме на 7 езика. Автори са доц. д-р Спартак Паскалевски и доц. д.ф.н. Румяна Златанова.

 

 

                                Докосваме се чрез изкуството

 

                     Представяне на новата книга за Йордан Камджалов

 

                    Всеки звезден творец оставя своя диря в небосклона на световната култура по свой неотразим начин. Маестро Йордан Камджалов бе наречен от музикалните критици „българският Тосканини” . Неговата шеметна кариера през последните години е емблема за творческата му състоятелност. Въпреки сложните житейски превъплъщения, начертани в биографията му, новата книга, посветена на неговите музикални светове, отразява продукцията на един българин ,/ музикален директор на операта, филхармонията и  фестивала в Хайделберг, Германия/ една личност, оставила вече свой отпечатък в съвременната музика . На 17.06.2014г. в Регионална библиотека „Петър Стъпов”- град Търговище се проведе творческа среща с именития ни съгражданин, посветена на новата книга за неговия славен творчески път и успехи на международните сцени. Имахме възможност да се насладим на клавирните умения на майката на Маестрото- Стоянка Камджалова. А след това чухме и него в ролята на „говорител” , бих казала мислител с дълбок и проникновен замах, смели и нестандартни идеи . Тридесет и три годишният световно утвърден диригент Йордан Камджалов дефинира своето битие като „свят на всеотдайност и много работа”. Според мен в този тип срещи „звездата”/по-скоро астероидът Камджалов/ открива есенция от житейски уроци , които трябва да бъдат преподадени или са компенсация на изгубеното/несъстоялото се / щастие. Срещата с творчеството на младия българин преобръща представите за диригентско майсторство завинаги. Но… приближаването до огъня е опасно, защото той не само топли, той изгаря. „ Докосваме се чрез изкуството” . „ В изкуството има потенциал за безкрайност”. Така твърди той, а ние сме упоени от вярата му, че музиката е ВРАТА към безкрая. От неговите идеи извира неподозирано знание и той като посветен гуру ни заяви, че музиката не е по-важна от хората. Присъствието на диригента на музикалния хоризонт обединява опита на редица поколения творци, живели чрез изкуството и заради него. Но според мен той успява да се наложи безапелационно на световните подиуми именно поради наличието на тази мистична мисловна енергия, която носи в своя интелект и тя му помага да осъществява върхови постижения. Богато надарената му личност остави ярка следа в световния музикален живот през последното десетилетие. Йордан Камджалов ни разказа за тежестта на щастието да бъдеш известен. Днес в България, след месец в Щвейцария /например/, след още пет месеца- отново в Япония. Местейки се в пространството и изучавайки новите светове, диригентът не забравя за своето верую- ”Да влезеш в сърцето на човека- това е обективна сила”. Творческите търсения на маестро Камджалов са свързани с овладяването на съвременен стил и висока култура на музициране, адекватност на съотношението идея- музика, неизчерпаема фантазия и динамично нюансиране, страстни художествени образи. Той разказа на аудиторията в Търговище за своята нова Концепция за музиката.Според него оркестърът може да се разглежда като модел на бъдещото общество. Суперобществото се нуждае от тази координация на мисли и действия. Да се извършват синхронизирано 500 движения в секунда- това е безпрецедентен начин за функциониране на разнороден „организъм”. Но само така може да се воюва за един по-добър свят. Камджалов очевидно е повлиян от Монтен в своите разбирания за хуманистичните измерения на музикалното въздействие. Неговата интерпретация на идеите за музикалното творчество е световен фонд, съхранил в своята памет най-важното , което трябва да стигне до следващите поколения. „Моделът на музиката е повече от триизмерен”. Маестрото търси вдъхновение и обяснение на този недостатъчно изследван феномен в посоката на архитектурата и концептуализма. Приносът на „ОТКРИТИЕТО НА ВЕКА” за световната музика не трябва да се подценява, омаловажава или забравя. Отделните автори- изследователи допускат различен поглед върху неговата креативност, но едва съвкупността от многообразие на мнения /на специалисти и почитатели/, създава комплексната оценка за стойността на неговите постижения и тяхната неотделимост от глобалните културни процеси в световен план. Йордан Камджалов /„Вълшебната палка”/ счита, че феноменалните идеи са дефицит. Неговото преимущество се състои в това, че успява да свърже света на музиката с очарованието на света. Именно този „поглед отгоре” върху проблематиката в съвременната култура му позволява да установи , че МУЗИКАТА СВЪРЗВА ХОРАТА и транспортира идеи. „Аз вярвам в българската култура”. За младите хора бе интересна срещата-концерт – представяне на нова книга, защото получиха сведения от първа ръка за един живот,преминал до този момент в търсене на творчески предизвикателства,значимост и велики постижения. А има ли по-високо постижение от това да извисяваш хиляди хора над ежедневието, давайки им утеха чрез духовната храна на музиката? Маестро Камджалов вярва, че именно по-трудните условия правят хората силни. Ако Моцарт е чакал перфектните условия, той не би написал нито нота. Големите неща са съпътствани от съпротивления. Музикалният жрец е не само голяма творческа личност, той е и човек с голямо сърце, отдал своя талант в служба на обществото. Известна е неговата фондация „Йордан Камджалов” за дарования в областта на изкуството. Той разглежда личностното израстване като една сграда на пет, десет или петдесет етажа, в която различни хора са слагали тухли. И благодари на своите родители и учители за проявените грижи и разбиране. Необикновените музикални способности на Йордан Камджалов го правят покорител на музикалния свят. Но именно неговият неповторим стил и дух го превръщат в икона. Той заслепява не само с  аскетичното си физическо присъствие , но и с многоизмеримата си личност. Мощен, но уязвим, привличащ, а властващ, замислен, но омайващ с музикалните си послания, абсолютно незабравим творец, чиято усмивка е толкова интелигентна и истинска, колкото и схващанията му за света. Той е предан на музиката и докосва живота на милиони хора, правейки това, което обича най-много. Да властва с магията на музиката.. Излетял като ракета в музикалния космос, той се среща с всички опасности в звездния свят, но внушителният му талант покорява света. На срещата присъства и Неда Антонова, именита писателка от Търговище. Разглеждайки симбиозата между изкуствата, тя сподели много ценни свои идеи . „Човекът е еманация на своята нация”. „Търговище е регион на ултрастара безпрецедентна култура”. Писателката нарече Йордан Камджалов гений и го попита как изживява своята гениалност. Много бързо той даде интересен отговор. Според диригента ние живеем във време, в което не е модерно да си гений и навсякъде по света има невероятни хора. Важното е да предаваш силни послания. А всъщност бъдещето е едно обединение на изкуствата. От нашия именит съгражданин научаваме, че светът е голям, а всеки човек сам по себе си е уникален и ценен със собствения принос към общия просперитет. Музика, смесена със зашеметяващо смели идеи, звездата на Йордан Камджалов блести ярко независимо дали изпълнява симфония на Дворжак или клавирно произведение на Веселин Стоянов. Гостът бе помолен да посвири . Неговото присъствие на рояла е осезателно. Едва ли осъзнава, че лявата му ръка леко доминира/ дяснохемисфериално господство при творческите личности/ и като се прибавят странните рубати*rubato*, изсвирената творба получи космополитен чар, без да се заличава българския й натюрел. „Който не еволюира, не оцелява” Прилагайки тази сентенция, маестро Камджалов покорява световната музикална сцена с новите си проекти. Търговищката поетеса Стойка Теодосиева,наш почетен гражданин, с умиление изрази своята радост от тази родна издънка, заради която светът ни завижда. Тя нарече диригента „нашето момче”. Мисля, че бяха ценни майчински поднесените й съвети: „ И орел да си, трябва да си имаш гнездо, където те обичат и те чакат. Това, че намери време за тези 60 души в нашата библиотека, въпреки сгъстената си програма, е огромен шанс за нас. Ти си ни и елхата , и великденския козунак за тази година. Поливай със сълзи корените си, защото бурите ще те повалят!!! Имаш биография на хиляда и триста годишна държава. Върви напред и се радвай на рожбите си – Кубрат, Рада и Зора!!! Диригентът уточни, че наистина децата са най-важното нещо на този свят и благодари на съпругата си Наталия за грижите й към тях. Той изтъкна, че именно когато имаш деца, вече можеш да разбереш и родителите си. Получил основата от своята майка, клавирният педагог Стоянка Камджалова, маестрото благодари още веднъж на своите родители . И въпреки повода – представяне на новата книга за Йордан Камджалов-срещата премина необичайно и увлекателно. За почитателите на изкуството или професионалните музиканти? Не, за ХОРАТА. Защото младият диригент сподели своята формула за успех: „Музиката не е да се свири, а да се чувства.” Извисен отговор. В забързаното си ежедневие едва ли осъзнаваме, че вървим по пътеките на великите творци, оставяйки своята диря в тях. А аз бих добавила. Проф. Лилия Гюлева, ако бе жива, със сигурнос би се гордяла със своя възпитаник. Пожелаваме му съпричастие към хоровите празници на девическите и женските хорове в Търговище, без аналог в световната хорова практика, носещи нейното име и го благославяме като техен главен артистичен директор , защото „Големият творец го признават съвременниците му, а великият – ВРЕМЕТО”. Съумееш ли да се изкачиш високо, гледката е величествена. Много малко успяват, други стигат горе , за да се насладят за минути на картината, а след туй да осъзнаят, че слизането е по-трудно от изкачването, а покатерването е било толкова трудно, че слизането в случая е равносилно на самоубийство. И все пак звездните творци го предприемат. Защото алтернативата им е да останат високо над живота, гледайки съвършената му красота, опознавайки я по-добре от всички, които я правят, но без да могат да участват в нея. За Йордан Камджалов не е лесно да бъде "божество", защото всички хора с изключителни постижения могат да бъдат само божества от човешки произход – т.е. смъртни . След този разговор за мен маестро Йордан Камджалов е еталон за големите възможности на диригентското изкуство да въздейства на хората и да ни прави с музикалните си послания по-добри, креативни и осъзнати като личности.

© Йорданка Донева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??