* * *
Първият алпинист, изкачил четиринадесетте осемхилядника на планетата, е Райнхолд Меснер.
На този суров тиролски мъж принадлежат думите: "Над 5000 метра изчезва галантността. Над 6000 метра липсва възпитанието. Над 7000 метра няма човечност.".
Моля да си спомним за един българин, който опроверга това авторитетно твърдение. Участникът в националната експедиция "Еверест'84" Людмил Янков. Помним я известна част от четящите.
Него време Тончо Русев не пишеше мелодии за българската полиция, защото такава нямаше, а Анастас Стоянов се упражняваше в нагласяне на рими за търсене на българския алпинист Христо Проданов.
Такава бе благодатната тема за творчески дирения тогава.
Христо не слезе от върха.
Людмил Янков прекара едно денонощие на 8200 метра надморска височина, търсейки приятеля си. По Жестокия път, изкачен преди това само веднъж. Над 7000 метра нямало човечност ли? Един фин и с крехка физика българин доказа, че има. Плащайки за това с пръстите си...
Людмил Янков ми бе икона в юношеството, а неговата "Мечта отвъд долините" е още образец за красива и мъжка книга в представите ми. Както и стихосбирката му "Гранитна вода". Трудно се намират, но си струва да се прочетат, повярвайте. Може и да не ви допаднат, но ще ви остане усещането до допира до светла душа. До душа, която дава смисъл на съществуването на нас - сачмалъка (цитат от Радичков е този сачмалък, и той покрай Еверест).
Началото на века изкарах в Пирогов с поизмръзнали от Балкана копита. Превръзките бяха болезнени. Най-големият комплимент, който съм чувал през живота си, бе от старшата сестра (иначе много цапната в устата): "Едно време Людмил бе тук. И той смотан и срамежлив като теб и не смее да се обади.".
Благодаря ù.
© Константин Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, благодаря Ви К. Костов! Пишете, за да знаем,
за да четем, за да помним(особено по-младите)!
С уважение! Успешна година от мен! -
Винаги съм се възхищавал на алпинистите, защото са смели хора и нещата които правят изискват голяма смелост, подготовка и търпение!
-
"Едно време Людмил бе тук. И той смотан и срамежлив като теб и не смее да се обади." Такива са силните мъже - жертват се за приятелите си, без да се самоизтъкват, срамежливи са... Такива са достойните хора - тези на действието. Ех, ако имаше повече истински Човеци!
Поздравления за тази статия! Чакам още творби. -
Човечност винаги трябва да има-без нея не сме и за 1 м.нагоре...
Спокойна нощ,Константин! -
"Так оставьте ненужные споры -
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых никто не бывал!"
В.В.
Харесах! -
Смели мъже са алпинистите!Силни, но и с нежни души!
Хареса ми статията ти!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
- Людмил Янков, и без да го увековечаваме, си остава незабравим и велик за всички, за които галантността не изчезва, възпитанието не липсва, и за които има човечност, дори те да не са се качвали на 5000, 6000 или 7000 м височина.
- Какво би ни разказал ти (въпреки скромността и срамежливостта ти) от своята дейност като алпинист, нещо интересно, може би, някоя вълнуваща случка?
- Не мога да разбера, какво общо имат в разказа ти за Людмил Янков, Тончо Русев и полицията, както и Атанас Стоянов (поета с китара?), "който редял рими за Христо Проданов".