А даденост ли си?
- Мога да бъда това, което те спасява от мрака в края на тунела !А може би ти си?
Появи се от нищото.
- Когато бях потънала в собствената си тъга и нямаше никой, който да ми върне мига!
Тогава, когато не допусках никого.
- Тогава не помисли ли, че и аз бях така! Не забеляза ли как страдат моето сърце и душа?! Но беше търпелива... както аз сега!
Превръщаше всяка сълза в цветен смях. Търпеливо.
- Търпеливо изтегли всяка сълза и направи последната топла и чиста като роса... тя беше последна... поне до сега.. когато чета твойте слова...
Крадеше от съня ми, за да ме върнеш в реалността.
- А ти крадеше усмивката ми и поставяше на лицето ми твоята... брутално, но факт... даде някаква бегла идейка живот!
Доведе със себе си толкова прекрасни хора. Морета от обич.
- Морета от обич, които ти позволи във теб да се влеят! Толкова хора, хора, които не искат... тъга! ...