Ако можех да нарисувам живота си, щях да избера светли тонове. Не много отчетливи форми. Щях и аз, като Моне, да се опитам да уловя на платното вятъра, неуловимото. На единия ù край горе щях да нарисувам по-светло петно. И... щях да рисувам детайли, много детайли. За да може човек цял ден да седи пред картината и да гледа. Щях да използвам топли цветове – оранжево, жълто, червено. Но и зелено,  сиво и черно. Това, което няма да има, е розово. На тази картина щеше да има хора и природа – иначе нямаше да бъде картина за живота, нали?!... Мисля си, какво щеше да бъде, ако всичко, което се искаше от нас, е да нарисуваме по една такава картина. И това е. Изпълнена е задачата ни на този свят.

Не, моята картина няма да бъде шантава, формите няма да бъдат неестествени. Няма да изобразявам несъществуващи или преиначени неща. А просто уловени мигове – като този на влюбен поглед, или на искрен смях, или на полъх от вятъра, или просто някаква музика. Не искам някой да ми казва, че това не е животът, че това не е реалността. Никой да ме убеждава как стоят нещата, моля. Искам картината просто да се гледа, не е задължително да се разбира.