ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА

Учител в СПТУ по СС Чирпан 2. Петъчната вечер на 10-ти ноември 1989 г. с нищо не предвещаваше какво се е случило по върховете на държавата и на комунистическата партия. С моя съученик Евгени си седяхме в коктейл бара, бъбрихме си и кротко отпивахме от питиетата си. Беше малко след осем часа, когато в заведението буквално нахлу Павлина, двадесетгодишна тогава, моя позната, която още от вратата извика: „Живков падна!“ Настана пълно вцепенение. Никой не помръдваше, никой не говореше. Тя продължи! „Преди малко го казаха по новините!“ Още миг мълчание, след което настана истинска олелия! Хората крещяха от радост, прегръщаха се! В очите на някои, дори, имаше сълзи! После започна луд купон, който продължи до 5 часа сутринта, приключвайки в барчето на хотела.(Нека да припомня, че по онова време по-голямата част от заведенията вече бяха, под една или друга форма, частни). Разбира се, случилото се с диктатора не предизвика само положителни емоции. Имаше и хора, които съжаляваха. Сред тях бяха и някои от моите колеги в училище, начело с директорката. Реакцията на управляващите не закъсня Всички учители по история, философия, обществознание и по други подобни дисциплини, бяхме събрани на спешно съвещание в Стара Загора. Понеже, училището е в края на Чирпан, на изхода за окръжния град, след часовете в уречения ден направих един бърз автостоп. Може би, макар и на шега, следва да отбележа, че това беше първия ми стоп след началото на прехода, който още не е завършил. Съвещанието не беше на някакво обичайно за подобни учителски сбирки място, а в залата на Окръжния комитет на БКП?! Присъстваха хора от ЦК на БКП, които трябваше да ни разяснят какво да говорим в училище, убеждавайки ни, че в случилото се няма нищо особено, просто Живков е бил сменен с Младенов! Доклад за политическата обстановка в страната бе изнесен от младата, тогава, историчка Искра Баева. Няма да забравя искреното възмущение на един от гостите, който ни разказа за среща на Петър Младенов със студенти от Софийския университет: „Представете си, става един студент да зададе въпрос на другаря Младенов и се обръща към него с г-н президент?!“ Откъде да предполага човекът, че още от следващата учебна година ще бъдат официално въведени обръщенията госпожо и господине! Докато свърши съвещанието, се стъмни. Затова се прибрах в Чирпан с автобус.

Краят на 1989 година дойде неусетно. Заминах за Кърджали, където празнувах новата 1990 година. Беше ми малко странно! Вместо да тръгна от Кърджали, както беше обичайно предишните години, аз се бях запътил натам! Автостопът премина перфектно и в ранния следобед бях там. Вечерта: купон като купон. Бяхме в апартамента на една приятелка, където и спахме. Станах рано като за 1-ви януари-още нямаше 10 часа. Отидох в центъра да търся къде да пия кафе. Едва към 12 часа отвориха сладкарницата на хотел „България“. Градът беше потънал в сняг и тишина. Само отделни минувачи се виждаха да вървят бавно. Дори и сърничките се разхождаха спокойни по градските улици. (По онова време имаше сърни в парк „Простор“, който е до стадиона. Когато имаше сняг, те идваха в центъра. Бяха свикнали с хората. Най-красивият ми спомен, свързан с тях, е една снежна вечер, в която те се разхождат по окъпаната в светлина главна улица, а хората искрено им се радват! Да не говорим за неописуемото щастие, изписано по детските личица!) След обяд отидох на стоп до Момчилград, където се видях с някои приятели. Пихмепо някоя чаша червено вино и се върнах в Кърджали, където купонът започна отново. По-интересно беше на 2-ри януари. Имаше протести и контра протести. Те бяха породени от едно решение, взето в края на 1989 г., с което се разрешаваше на хората да си върнат имената, които бяха сменени по време на възродителния процес. На 2-ри януари в Кърджали, служители и сътрудници на Държавна сигурност, създадоха и организираха т. нар. Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), оглавен от бившия полковник от ДС Минчо Минчев. Дейно участие взе бъдещият президент Георги Първанов. Всъщност, именно там изгря неговата политическа звезда! От ОКЗНИ организираха протестен митинг срещу връщането на имената. Със хеликоптер, на него дойде Андрей Луканов, който бе мощно освиркан от тълпата. Въпреки това, той се опита да разясни мотивите за това решение, но остана нечут. В същото време, в съседство, имаше друг митинг. Той беше на тези, които подкрепяха връщането на имената. Сблъсъци нямаше. Дори, след приключването на митингите, хора от двата лагера седнаха да си пият питиетата заедно. Те нямаше какво да делят В най-мракобесните времена бяха останали заедно, та сега ли?! На 3-ти сутринта си заминах за Чирпан, Още не бяхме във ваканция. След няколко дни заминах на очни в София по обичайния си стопаджийски начин. По време на престоя си там успях да подобря собствения си рекорд по гледане на филми-27 филма за 26 дни! И друго, купих си първия брой на вестник „Демокрация“! Върнах се от София също на стоп.

Дойде пролетната ваканция. Бях изпратен на курс в тогавашния Институт за усъвършенстване на учители в Стара Загора (днес е част от структурата на Тракийския университет). Настаниха ни в общежитието към института, но през повечето дни предпочитах да се прибирам в Чирпан. Сутрин отивах на стоп, вечер се прибирах с влак. Две-три вечери спах в Стара Загора. След ваканцията, учебната година продължи нормално. В учителската стая започнаха да прехвърчат искри по оста БСП-СДС. Предстояха избори и страстите се нажежаваха. Междувременно, станах координатор на Българското сдружение за честни избори (БСЧИ) за две общини: Чирпан и Братя Даскалови. По тази причина ходих на няколко обучения в София, където се запознахме основно със Закона за избор на Велико народно събрание. Разбира се, на стоп. Обикновено се прибирах с нощния влак. Във връзка с дейността на БСЧИ ходих и няколко пъти на стоп до Стара Загора. Първият тур на изборите беше на 10-ти юни 1990 г. С москвича на един познат обиколихме абсолютно всички, около 40 села, на двете общини и успяхме да проверим секциите в тях.

Покрай емоциите след изборите, неусетно приключихме учебната година. В началото на ваканцията подготвях една малка групичка за кандидат студентските изпити по история. Лятото премина, общо взето, досадно. Нямах някакви особени пътувания, които да си струва да отбележа. В края на август изтече договора ми с училището. Трябваше да решавам какво ще правя. Отлагах решението на проблема до последния възможен момент. В крайна сметка, приех предложението да стана възпитател в село Гранит, община Братя Даскалови. Счетох го за временна мярка.

Георги МИЛАНОВ