Аз знам – всеки има път

                                                                     Съзвездие- 2011

                                                                      4-5 юни – Шумен

„Съмнителен е пътят, резултатът е  несигурен и разрушителен, ти трябва да се отречеш от всичко друго, аз бих очаквал да съм твой единствен, изключителен стандарт…. Свали ръката си от мойто рамо и  върви по своя път.”

                                                                                                                      Уолт Уитмън

Да направиш избор - това е  може би сред най-трудните неща в човешкия живот. „Аз знам – всеки има път” – с това мото от песента си  Моника Карагеоргиева  ни грабна  и наклони везните към философския ракурс. След звуковата атака на „музикалната шапка”  на Третия конкурс за млади изпълнители на поп-музика, Живко Желев отново ни приветства от името на милите домакини. Представяйки „фантастичното жури” с председател  Доц. Стефка Оникян и  членове: И. Милкова, Т. Койчинов, М. Райкова и В. Пензов,  водещият „измоли” аплодисменти и  за организаторите   - Румена Андреева - директор на Младежки дом - Шумен, студио ”Стани звезда”  и Красимир Костов - Кмет на Община Шумен.  Мисля, че заканата  ”Навън е  жежко, но и  на журито ще бъде тежко”… бе основателна.  Това предсказание се потвърди и  в края на конкурсната програма - обидено от класацията момиче слезе от сцената на Гала-концерта, а роклята на носителката на Гранд  при бе срязана. Обичам тези форуми! И еуфорията на състезанието… Защо ли? Може би, защото като педагог не мога да се наситя на младежкото  присъствие - в него е  кодирана толкова неизразходвана енергия.

Тази година конкурсът има по-различно лице. Голям процент от  участниците са ни познати, но усещането за това, че точно сега  и тук се случва „нещо ново” е  осезаемо. „Това е моят свят, със музика богат…” бе изборът на Стефи  Пламенова, реализиран сценично чрез зряло присъствие и точно интониране. Неслучайно Живко Желев сподели, че и „светите ходатайства” няма да замъглят добрите постижения на малките певци от първа възрастова група. Имаше изненади… и звезди. От монолог на Извънземното до кавър на „Джули”, поднесен от осемгодишния   Радослав с неподправен усет, сценична амбиция, гарнирани с ясна дикция, прецизна интонация, естествено поставен висок мелодичен глас, чисто интониране и уверени модулации. Добра заявка за бъдеща музикална кариера. Сузан Джамил - едно прекрасно творение, начинаещ  модел, ни върна в младостта с раздвижения ритъм на „Песента на щурците”.

Добър предварителен сценарий, реализиран прекрасно от водещия и  участниците! „Торнадо след лек пролетен бриз” бе определението  за Антоана от втора възрастова група. Действително мъдро присъствие на тринадесетгодишната   девойка  с чувствен тембър и   голям диапазон. Учудващо, че Ася Валентинова бе единствена в избора на патриотична тематика… всички пяха за любов, само тя за България („Моя страна, моя съдба”). С добро певческо майсторство, изравнени преходи и елегантно интониране ни трогна и  Богомила.

Ивон  Владиславова ни заяви своята теза: „Нямам нужда от много приятели”, а Мила Желева от Варна очарова всички с вокалната си техника. В края на първия ден,  въпреки добрите постижения, все пак някои проблеми се откроиха на вниманието на специалистите:

- Наличие на неясна дикция, плуване в музикални дълбини, където „ЛИБОФТА” към самоцелното вокализиране обезобразява смисъла на текста.

-  Преждевременно желание да изглеждаме „възрастни”

- Преиграване при емоционалното преживяване до комични висоти.

- Изкривяване на тона.

-  Силен саунд и излизане от тоналност.

-  Фалшиво интониране в песни-„клопки”.

- Открито звукоизвличане (крещене).

- Преобладаващо черни-бели костюми (Хей, детищенца, животът е  цветен и  хубав, преживявайте го!)

Симона от Шумен ни подсети, че чака „златната вода”, а повечето участници се бяха хвърлили в черната. Вероятно стремеж съм анонимност  или тактика за скриване на излишните килограми. Имаше моменти, в които бях шокирана от диспрозодии. Да говориш родния си език като чужденец… Какво са думите без ударения?

Въпреки „черния избор на облекло”, Ванеса  Илиева от Велико Търново ме провокира с цялостното си изпълнение. „Ти сън ли си? Или  те има? Огън ли си или дим?”  Неповторимо пресъздаване на образите с адекватна психотехника. И въпреки предвидимото движение в шарената въртележка от чисти  души, Невена Пейкова успя да ни изненада с нестандартно звукоизвличане, нежно-агресивен, светъл стил на музициране.

Сабина и  Роберта се натъкнаха на песента-клопка, но изборът им бе посрещнат с въодушевление от публиката. И как иначе след категоричното: „Трябва да знам”. Моето откритие за този фестивал бе Сияна Емилова. Уверено фразиране, правилно дишане и  интонационна прецизност. Като се прибави  и смислената поетична основа на песента, присъствието ù наистина остана запомнящо се.

„Влизаш в мен, ослепен от ДУША. Този път аз те пускам. Обичаш ли, ще боли.”

Друга  изненада бе сърдечната изповед на Християна Дънкова и  нейния лъчист тембър (за останалите физически прелести ще си замълча).

Вторият конкурсен ден започна по-цветно и  освободено. Изредиха се бисери на амбициозни участници. Симеон Петев - притежателят на най-специфичния тембър, харизматично разпери „ангелски криле” в своята балада. „Женският вариант на Фреди Меркюри” – Ралица Дънкова  се осмели да изпее вечния хит ”Show must go on”  по неподражаем начин.  Роберта бе в ново артистично амплоа, Сабина – концентрирана и с добро  самочувствие. Сияна ни „закова” с „Ню Йорк”, но именно  овладяното медзовоче на Християна постави блестящ  музикален ореол на този конкурс. Уверихме се, че младите певци са интелигентни, грациозни (дебютът на Славея с „Да протегнем  на някой ръка” - музика Х. Агасян), богоизбрани (” Писмо до Бог” и Славина Калканджиева), наслаждаващи се на музицирането (Тени Омеде) и креативни. Очаквайки  присъдата на журито, в паузата  разговарям с Румяна Начева (артистичен директор на международния конкурс за  млади изпълнители на популярна музика „Сребърна Янтра”).

-          Имате ли усещане, че част от тези млади хора вече са се посветили на музиката и тя се е превърнала в техен „изключителен стандарт”?

-          Да, със сигурност младите хора, избрали сцената и  песента, са избрали попрището, на което искат да се развиват. Наличието на талант все още не означава успешна реализация. ”Изключителният стандарт” на 10-12-15 години изглежда много „близък” до любимия певец или певица на младия изпълнител.

-          Съобразявайки живота си с изискванията на изкуството, участниците в конкурса са тръгнали по път, от който няма връщане назад…

-          Тук много отговорна е работата на педагога и семейството, които трябва да гледат в една посока.

-          Да направиш избор - това е  най-трудното нещо в човешкия живот. Влияе ли оценката на журито за този феномен?

-          Оценките на журито са важни, но не… жизненоважни. Убедена съм, че на младия талант трябва да дадем посока, а не шаблон!  Само тогава той ще върви напред.

-          Душата на човека страда, когато я принуждаваме да живее повърхностно. Душата обича красивите и  дълбоки неща. Потапяйки подрастващите в този имагинерен свят на красиви звукове и  образи, не ги ли „стерилизираме” срещу предизвикателствата на сивото ежедневие?

-          Живеем в изключително динамично време. Пред очите на всички се случват едновременно красиви и  не съвсем приятни неща. В този смисъл няма опасност децата, пеещи за любов, мечти, обич… да станат „стерилни” към сивотата на деня и  нощта. Напротив, красивият свят на песента би могъл единствено да ги направи по-чувствителни към вечните общочовешки ценности.

Одобрените участници  за Гала-концерта са на стената. Теодор Койчинов  затвори кръга на този конкурс с изпълнението на песента „Ти и  аз” (”Защото няма път назад”). Мая Райкова обяви наградените.

Първа възрастова група

ІІ-ро място – Николай Георгиев

І-во място – Габриела Йорданова и Стефи Йорданова

Втора възрастова група

ІІІ-то място – Викторио Кръстев

ІІ-ро място -  Мила Желева и Ралица Дънкова

І-во място – Виктория Георгиева

Трета възрастова група

ІІІ-то място – Ани Сарандева и  Симеон Йовчев

ІІ-ро място – Сабина Донева и  Ванеса Илиева

І-во място – Славина Калканджиева

Четвърта  възрастова група

ІІІ-то място – Лъчезар Лазаров

І-во място Християна Дънкова

І-во място Роберта Димитрова

Награда на публиката – Тени Омеде

Награда на кмета – Сияна Емилова

Гранд при – Невена Пейкова

                Приемствеността между двете издания на фестивала бе демонстрирана чрез изпълнението на носителката на Гранд при от миналата година – Красимира Петрова. Живко Желев заключи: „Конкурсът свърши! Да живее конкурсът!

                А аз пожелавам на следващия конкурс по-голям бюджет, повече дни за съревнование, възможности за опознаване между участниците чрез съвместни дейности, директно предаване по БНТ, повече публика. И новият девиз на участниците да бъде „Всеки за всички”!!!