Без матрица! И да празнуваме...
Делниците изцяло са погълнали битието ни. Като марионетки, манипулирани от невидим кукловод, се ситуираме по сцената и си подаваме реплики като че от някакъв изтъркан от употреба сценарий. Някакво пълно влудяване ни е обзело, за да се сдобиваме с така необходимите ни финикийски знаци. И те като кошмар ни преследват ту наяве, ту насън. Някаква шизофренична истерия детерминира екзистенцията ни. Дори на празник не можем да се освободим от тегобите на битовото си съществуване. Трудно ни е да излезем от матрицата поне за миг и да отпуснем душите си. Като че ли сме изгубили нагласата си да се чувстваме на празник като на празник. Като че ли прекалено много са загрубели душите ни и изпитваме дефицит от истинска човешка чувствителност, която да направи празника по-весел, по-трогателен, по-празник и обвиняваме другите за това, че животът ни е тежък, че живеем на ръба. Но стига с този краен песимизъм.
По-умереният поглед към празниците ще тръгне в канавата на схва ...