Бездуховните хора ще унищожат държавата ни
                                             
Тракийски хоров  фестивал - Ямбол - 2008

                                                                  
    На 11.10.08 от 10.30 часа в залата на НТС в град Ямбол се проведе дискусионна кръгла маса на тема: "Предизвикателства пред управлението на съвременния български хор". Госпожа Данкина ( зам. кмет на града) приветства участниците. Официални гости на форума бяха: Соня Грайнер, Ян Шумахер,  проф. Теодора Павлович, Елианка Михайлова, Мануела Манчева, Яна Делирадева, Вангел Панов, проф. Петър Льондев, проф. Мирослав Попсавов, Валентин Бобевски.
    С политиката на Министерството на културата ( за развитието на хоровото дело) ни запозна Елианка Михайлова (главен експерт в дирекция "Музика и танц" в Министерството на културата). Тя зададе реторичен въпрос: "Какво се случва в Културата след Реформата?" И сама си отговори. Ето част от нейното слово:
"След реформата грижите за хоровите състави се делегираха на общините и това доведе до някои катаклизми. Несъмнено липсваше опит за самофинансиране на хоровите колективи и това породи потребността  да се смени начина на съществуване на съставите ( до този момент - централно субсидирани). Така новите начини на финансиране "доведоха" проектния принцип. Действително в националния фонд  "Култура" има програми, които могат да се използват. Примерно - програма "Дебюти"  финансира млади творци във всички области на културата. Но какво се случва с проектите в дирекция "Музика и танц"? Все още са малко съставите, които се обръщат за подпомагане. За да получи одобрение проекътт - той трябва да бъде значим и качествен. И да не се забравя, че това са програми само за финансова подкрепа.
    За  перспективите  в развитието  на международната дейност на българските хорове говори проф. Теодора Павлович (вицепрезидент на Световната хорова асоциация и зам. председател на СМТДБ). С брилянтната си мисловна техника  и поразяваща сугестивност  тази "вербална акула" фокусира вниманието на аудиторията безпроблемно. Проф. Павлович добронамерено информира  присъстващите за дейността на Световната федерация по хорово изкуство ( конкретно за усилията на СХФ да създаде хорови традиции в страните от Третия свят ). " Ние -  българите - сме щастливи,  че имаме добра диригентска школа, но това не е така в Африка, Латинска Америка, дори в някои части на Европа. До преди 30 години и в някои европейски страни  нямаше добре развито музикално образование. Програмата "Диригенти без граници" е създадена с цел подобряване на обучението на диригенти в целия свят. Български творци с доказани способности ще бъдат изпращани в Турция, Уганда, Конго, Сенегал, за да създават и повишават хоровата култура на тези страни. Предстоят конференции за междукултурно сътрудничество. Но защо ни интересува всичко това? Защото трябва да сме благодарни. За да имаме сега нашето добро изкуство и на нас много ни помагаха. Междукултурното сътрудничество ни дава възможност да "надникнем" какво се прави в другите страни... Защото няма "най-велик диригент!!!
    За опита на дружество Ямболска хорова школа "Проф. Г. Димитров" (като организация от типа публично-частно партньорство) разказа  Весела Пастърмаджиева.Тя направи точен професионален анализ на взаимовръзката публичен сектор- НПО. В известен смисъл  част от поднесената информация не бе смляна от реципиентите, поради недостатъчното владеене на финансовата материя. И все пак всички разбраха, че в град Ямбол няма друга културна организация, която да е донесла повече международни награди. В школата са включени 5 състава, числеността на хористите е 130 ( от различни възрастови групи) . Провеждат се средно 35 концерта за сезон!!!  Дейност, напълно съизмерима само с професионалните състави. В града се организират 2 певчески форума: Тракийски хоров фестивал и Празници на детската песен. Добрите резултати от Ямболската школа доказват потребността от нейното съществуване. В заключение Весела Пастърмаджиева изтъкна, че именно партньорските проекти имат предимство. Това е  една уникална за България форма и ръководството на школата се стреми да я усъвършенства.
    Една млада дама (Яна Делирадева) с прекрасен тембър сподели своя тригодишен опит в организирането и финансирането на хор "Детска китка" от Пловдив. Тя чистосърдечно заяви: "Нямаше пари за концертна дейност!" Тогава, решени да оцелеем, направихме сдружение "Пейте с нас" и изнесохме културна продукция навън. Дори се самофинансирахме като теглихме личен кредит, но установихме, че хорът ни въобще не е съвременен ( статичен някак си) . Веднага подобрихме хореографията (макар и в дискретна форма). И започнахме да търсим нашите вътрешни сили (бивши хористи, идеи от неспециалисти). Чак тогава отидохме при спонсорите. Започнахме дейността си с малки, но качествени проекти. Министерството на културата само съдейства за това, а Министерството на образованието отпусна средства за образователни концерти. "Бездуховните хора ще унищожат държавата" - алармира младата диригентка Яна Делирадева  и с тъга подчерта, че съвременните деца не искат да пеят. От 28 училища на територията на Пловдив едва 20 деца са заявили отговорното си желание да се включат в детски хор.  Яна изказа пожеланието един концерт да не бъде просто "пеене на репертоар". За съжаление правенето на музика е вътрешна енергия, която секва без пари. Успехът се калкулира от сбора на държавните приходи, спонсорствата, спечелени проекти плюс дарения. Не е без значение и работата с журналистите. Често умелото представяне на културния продукт с думи е по-важно от самия концерт. А въвеждането на платен вход (дори и минимален) отсява публиката и подобрява качеството на слушателите. Успешният хоров мениджмънт предполага в колектива да присъстват личности от различни сфери с добра езикова компетентност. Системната "грижа за публиката" включва добре планирана PR-кампания и успешно реализирана програма, целяща разбиване на "чистото хорово изкуство". Новите подходи в музикалната практика предполагат използването на адекватни визуални въздействия. "Нафтализираното изкуство " трябва да бъде сменено и за целта е удачно включването на алтернативни места  за концерти (например  фитнес- зала) . "А защо не и плувен басейн? - репликира я немския диригент Ян Шумахер. - Пеенето в България вече е мит." С тази тъжна констатация приключи свето изказване Яна Делирадева. Странно как това момиче  успя да възбуди една всеобща симпатия и да бъде слушана без авторитарност. А може би и последното  й изречение обедини всичко казано дотук. "Във възрастните е опитът, но в младите е енергията!!!"
    Започнатият диалог между двамата "ЯН" продължи. Диригентът на немския хор "Cantata muzika Limburg" - Ян Шумахер  (с помощта на безупречния симултантен превод на проф. Павлович) благодари на организаторите за красивата атмосфера на фестивала.
    През 1991 г. завършвайки училище, хористите от Хора на момчетата  в Лимбург решават да запазят своето приятелство и се обединяват в нова формация. Така възниква "Cantata muzika Limburg". Хорът на момчетата е бил финансиран от църквата, но новият състав вече няма никакви източници за приходи. Така младежите попадат в нова финансова ситуация - т.е. да се самоиздържат и това се оказва голямо предизвикателство за тях.
    "В настоящия момент в |Германия има само 6 професионални хора и много полупрофесионални. - разказва Ян. - През 6 години в Лимбург се провежда фестивал ( с 8000 участника) и те не получават за това никакви субсидии. Ян се усмихва въодушевено и с младежката си напоритост възкликва: "Ако искате да създадете добър хор, няма смисъл да чакате това да направи някой друг. Не парите правят един хор добър. Основното е да не стоите пред огледалото, а да излизате навън. Потърсете нови пътища! Обучавайте своята публика!Посещавайте събития извън България! Ходете на конкурси, фестивали и получавайте много нови впечатления!"
    Соня Грайнер   (генерален секретар на Еуропа кантат - Европейска федерация на младежките хорове) ни представи двете основни предизвикателства на новото време:
1. Младите хора имат повече възможности за избор на дейности в свободното си време.
2. Вие идвате от "Рая" (когато всеки хор бе финансиран здраво с държавни пари).
Счита се, че западноевропейските хорове имат много пари, а децата получават добро образование, но това не е  съвсем вярно. Битката между министерствата на културата и образованието продължава години наред.
    Проф. Павлович допълни: "Образованието ни по музика загива! В учебниците вече няма ноти." Тя сподели своята болка за неясното бъдеще на  професионалните хорове. Ние имаме суперлуксозна програма   за съществуването на професионалните състави. Точната калкулация на един билет е 950 лева. Кой може да си го позволи? А субсидрането от държавата няма да продължи много дълго
    Дискусията продължи. Яна Делирадева, премествайки акцента върху социалните функции на изкуството ни осведоми за "Системата"... застрашени от девиации деца (сираци, бездомници...)  биват вкарвани в една зала и обучавани да музицират.   Т. е. включването им в една креативна система е превенция на социалното им изключване.
    Точно тук трябваше да прекъсна интересните си записки, защото автобусът с хористите ни чакаше. И така останалата част от "Кръглата маса" се прехвърли във въображението ми. То поне засега е безплатно.