"Да му се не види скапания живот!", "Е, писна ми вече!", " Е,Не!Ще се
гръмна!","Кой ще сложи край на мъките ми!" - все по-често чувам аз, докато се
разхождам по улицата, когато излизам с приятели, по филмите, дори у дома.И може
и да си въобразявам ,но усмивката сякаш все повече мързелува и не си прави труда
да огрее лицата на хората.Ежедневието прави малките радости незабележими,а
големите - те се случват прекалено рядко и за все по-кратко.Нали живота е низ от
радост и щастие,добро и зло? Но защо ли предимно откриваме лошото?Не е ли
по-лесно да се оплачем?Не е ли стотици пъти по-елементарно да кажем "Не мога" и
"Не знам" , отколкото "Ще го направя", "Естествено"?А какво по-добро от това да
натоварим приятелите,роднините си с нашите проблеми? Защо да не ги използваме за
отдушник , за да отнемаме малко по малко от техния позитивизъм и енергия?Може би
сега няма да си дадете сметка,но съм сигурна ,че поне веднъж днес сте направили
някое от изброените неща (и дано само едно от тях).Прав е бил Лабрюйер когато е
казал :"Повечето от хората губят половината от живота си, за да направят другата
половина нещастна". Не е нужно обаче някой да ни казва , защото ние сме наясно
колко ограничено живеем.Пропускаме толкова неща, губим си времето по такъв
неописуем начин , че с времето просто... изкуфяваме.Така е.Факта ,че хората не
оползотворяват дните си на тази Земя - колкото и малко да са - води до появата
както на расизма и войните,така и на тоталното зубрене сред младото поколение и
милионите болести, които човек донякъде сам си причинява.Позитивизъм - ето тази
дума трябва по сто пъти на дъската в клас когато са наказани.Но съм далеч от
мисълта ,че всички постоянно трябва да се смеят - просто положителното отношение
към нещата ни променя,прави ни по-добри, освобождава сърцата ни, дарява криле
както на тялото ,така и на духа.Но ,да , да си оптимист е по-трудно.А тъй като
ние , преди всичко българите,се интересуваме първо от по-лесния изход,да сме
оптимисти никак не ни устройва.Моят въпрос е - готови ли сте вие да хвърлите
малко труд и да оставите лошото зад себе си?