Кой не знае баснята за щуреца, кой не е чувал за нея! Дечицата я наизустяват още от детската градина, в училище подвигът на мравката-пчелица се обсъжда и анализира, а в реалния живот клишето “Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!” се превръща дори в култ.
И никой дори за миг не си представя, че без щуреца баснята въобще нямаше и да я има! Да не говорим, че в исканията на бедния нещастник няма дори и трошица крамола – просто на гладен корем и мечка хоро не играе. А пък марвката без капка човещина в душата пропъжда твореца гладен и жаден в студа...
Ако се вгледаме в народното творение откъм тази страна, то пред нас ще лъсне цялата истина за уж скопосната и трудолюбива мравка. Какво се оказва? Оказва се, че мравката, този тотален музикален инвалид, нямя слух за тънката и изящна дейност на свиреца-виртуоз. И което е по-страшното: тя изобщо не си дава труд да намери на щуреца място в обширния хамбар на обществения живот.
Мравката, този духовно закърнял субект, със своя крайно ограниче ...