Дванадесети международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия
Да завърнеш скитащата си душа отново в лирата
22 август 2017 г. – залата на Първа гимназия
„Белите” момичета от Женския хор „Лира” / Благоевград, с диригент Доц. Галина Попова/ застанаха на сцената в очакване. Първоначално плахи, почти уморено започнаха изпълнението на своя религиозен репертоар. И тъкмо си мислех, че една доза настроение не ми достига, когато дамите препасаха искрящи престилки с фолклорни шевици. Сцената огря и зазвуча така познатата „Слана падна, Гане” от Добри Христов. Веселите ритми превзеха зрителите и ги одушевиха. Последваха „Месечинко льо, грейливка”/ Д. Петков/ , „Заро, девойко”/Н. Кауфман/, „Стара са майка не ложи”/Тодор Попов/. Градусът се повишаваше с всяко поредно изпълнение. Чухме „Ерген деда”/ П. Льондев/, „Лале ли си, зюмбюл ли си”/ Ф. Кутев/, „Донке, малка моме” / Ив. Спасов/, „Нани ми, нани, Дамянчо”/ Л. Пипков/. Твърде познат и експлоатиран репертоар от женските хорове в България, но за сръбската публика това бе интересно. Появиха се незначителни проблеми в ритъма на тарамбуката и интонирането на алтовата партия, но бързо се преодоляха. В „Ганкино хоро” /М. Букурещлиев/ се прояви находчивостта на хористите, те показаха умения за флирт с публиката и активно музициране, раздвижен мизансцен, диалогичност. За финал прозвуча авангардното произведение „Месечинка” от Георги Петков/ симбиоза между етно, джаз и осъвременен фолк/, с което съставът затвърди доброто впечатление и заслужено получи аплодисментите на публиката.
От 21.30 в Галерията започна концертното настъпление на Училищния хор „Примо” от Бидгошч, Полша , с диригент Моника Вилкийевич. Нежни нимфи в синьо-зелени костюми, уверени младежи и „диригентка- пантера”. Концертът бе много дълъг, голяма част от публиката остана права поради недостиг на столове. Все пак търпеливите, които присъствахме до края на концерта, получихме своята награда. Бързата смяна на стилове и автори подготви естествената кулминация в евъргрийните и младежките парчета, в които се изля целия артистизъм и квалитет на музициране на учениците. Много красив звук, почти стерилен от чистота, през цялото време господстваше едно интелигентно и представително присъствие на сцената. Гордост е за едно училище да има толкова добър хор. Хор, който дръзна да се конкурира с всепризнати авторитети и показа блестящи резултати въпреки недостатъчното самочувствие и практика. Моника Вилкийевич се разигра и показа най-гъвкавия гръбнак на сцената на този фестивал. Поздравления за младежкия й жар и високите амбиции!
На следващата сутрин в арт-кафе „Арсенал фест” се проведе поредната конференция. Обсъдени бяха постиженията от предходната вечер.
Доц. Галина Попова/ ЮЗУ „Н. Рилски”- Благоевград/ благодари за възможността да участва във фестивала. Тя аргументира избора си на материала по следния начин: „ Моята концепция се нарича „Фолклорно базирани православни композиции и хорови песни от български композитори”. Исках да покажа ярки произведения. Чухте три пъти „Достойно ест” от различни композитори. Това бяха три погледа. За съжаление половината от хористите ми са неопитни. Във формацията има голямо текучество. Представих широка панорама на българската музика в два основни аспекта- религиозна музика и фолклор.
Акад. Е. Янев :
Изпълненията на хор „Лира” предизвикаха разсъждения върху един проблем. Когато се използва религиозна музика извън ритуала, трябва ли да се спазват правилата?
Доц. Г. Попова:
Не съм се старала да изпълнявам всички условия и правила.
Акад. Е. Янев :
Музиката не е музейно изкуство. Всичко, което може да го обогати , е добро.
Венеция Караманова:
Имам състав за църковна музика.Допитах се до църквата за основните правила. Казаха ми, че звукоизвличането трябва да бъде различно. Гласовете и поведението- също. Ролята на църковното песнопение е различна от това, което правим в църквата. Компромисно е допустимо да пеем с повече чувство, обем и размах на дирижиране. Излизайки от тясното богослужение, може да я осъвременим. Искам да поздравя и двата състава за тяхното изпълнение. Хубаво е , че сме тук , за да показваме национални различия. Българският хор „Лира” заложи на националните приоритети, а полският хор”Примо” показа, че музиката е универсален език, който всички разбираме.
Акад. М. Николич:
Основната концепция на фестивала позволява на концертния подиум да се използва свободната интерпретация.Това не е обреден, религиозен или пък фолклорен фестивал. Важно е да ме убедите в логиката на своята концепция, пък аз ще ви повярвам.
Моника Вилкийевич / професор в Музикалната академия в Бидгошч, Полша/
Тя благодари за поканата и уточни, че тази изява е първи международен фестивал за певците от този випуск. Нейната концепция „Музиката не познава граници” е ориентирана към възможността да пресечем допирателните на държави, форми, стилове, композитори. В програмата чухме произведения от Хендел до Калвин Картър. Моника Вилкийевич си поставя амбициозното намерение да ни попита дали музиката е различното. Диригентката разказа , че подготовката на тази програма й е отнела една година. И ако музиколозите се насочват към историята и правилата, то нейното желание е да събуди сензитивността към музиката, ученето със сърцето. Професионални грешки винаги се допускат. Целта на нейната презентация е била да получи атракция чрез показване на разнообразен репертоар.
Художествената комисия:
Ние сме впечатлени от чистата тоналност през повечето време. Да се постигне това само за една година е брилянтно.
Акад. М. Николич:
До този момент не сме имали два детски хора в едно издание. Търсенето на баланс в концепцията е голям проблем за самостоятелен концерт. Поздравявам успешните изяви на тези хорове, тяхната концентрация и издръжливост.
По отношение изявата на полския хор, бих искал да уточня, че концепцията не предполага да се покаже всичко, което знаете. По-добре би било да се представи едно, което знаете най-добре. Широко поставеният репертоар затруднява концепцията. Полският хор накрая се „отвори”, защото в началото изпълненията не бяха „негов терен”. Това не е критика, а желание за показване на трудностите.
Художествена комисия:
Хорът на БНР показа професионален начин на реализация. Всичко изглеждаше фантастично, но не е толкова лесно да се постигне. Феноменалното представяне на солистката Мария Славова е заслуга на Маестрата.
Венеция Караманова:
При мен е по-лесно. Избирам деца от цял столичен град, а Моника Вилкийевич- само от една гимназия. Образователната система в България се срива. Преди 30 години за Радиохора кандидатстваха по 2000 деца. Сега кандидатите са само 800. Но аз съм щастлива, че моите фаворити са с най-добрия музикален слух и гласови качества.Това явление се простира в световен мащаб. Работим здраво и показваме добър продукт. Нашите изпълнения влизат в учебниците по пеене. Децата очакват конкурсите, защото са учили за нас.
Акад. Ем. Янев:
Какво прави Моника за привличане на момчетата? В световен мащаб това е проблем.
Моника Вилкийевич:
Текучеството е проблем. През 90- те години нямаше момчета. През 2005- само 2. Това води до диспропорция. За да ги привличам започвам да комбинирам-работим с прости примери по трима.
Венеция Караманова:
Благодаря за оценките на Детския Радиохор. Радвам се , че се запознах с хоровете на Полша и Унгария. Благодаря за възможността Детският Радиохор да се изяви . Обичам този фестивал. Скъпи са срещите с приятели. Благодаря!
Акад. М. Николич:
Благодаря, че обогатихте фестивала. На добър път и до нови срещи!
Орфей от Аур и Рофие по тракийски е лекуващата светлина…
© Йорданка Донева All rights reserved.