(ИГРА  НА  ЛЮБОВ)

          Пред мен е пътят. Безкраен. Насреща ми летят думи. От дисплея влизат направо в мозъка ми - поток, река, море. Блъскат се хаотично. Летят, летят, летят... Думи, думи, думи... Заливат ме, потъвам, давя се. Все повече, все по-плътни, блъскат се, набиват се, дърпат, натискат главата ми надолу, опитват се да ме удавят. Онова, което ме обгръща става все по-гъсто, все по-лепкаво. Романтични думи за любов... Думи... Поток, река, море, тресавище. Думи за приятелство, романтика, любов... И в тях много лъжа. Всъщност в почти всички случаи става дума за едно нещо - SEX. Секс без докосване, секс в мозъка, в съзнанието, илюзия,  блудство с мисълта, с думите. SEX - откровен, пошъл. Защо? Защото любовта се живее. Любовта се осъществява с любимия до тебе. Рамо до рамо "докато смъртта ви раздели". Ден след ден, радост след радост, болка след болка - когато става въпрос за любов между мъж и жена. Останалото е нещо друго - пошлост, разврат, порнография. Или нещо друго - по избор. Но не е любов! Секс, но не като инстинкт за продължение на рода. Защото в целия животински свят, сексът е инстинкт. Инстинкт за съхранение на рода, за продължаване съществуването на съответния животински вид. Няма друго животно, което да се съвокуплява за удоволствие, освен човека. Излиза, че човек се различава от животните по 3 неща - разума, любовта и инстинкта за продължение на рода като удоволствие. Докато любовта управлява този инстинкт, това  желание, този хормонален поток, всичко е красиво, възвишено, човешко. Когато любовта между двама не съществува, нивото на акта пада на по-ниско еволюционно ниво. Отсъства разума, остава нагона, зовът на  хормоните, без презумпцията за зачатие и раждане. Ако за хора, поради някакви причини принудително затворени в ограничено пространство, това може да бъде разбрано, по какъв начин да се обясни това за другите?

          "Грях не съществува!" Опитват се да внушават от много страни по различни начини. Какво всъщност е "грях"? "Грях" е понятие, въведено от църквата. И май значи грешка. Тежка грешка. Да откраднеш, да прелюбодействаш, да отнемеш живот. Нима това не е грях? Нима не е грешка с поведението си да нараняваш, да убиваш други същества? В най-общи линии грехът представлява връщане на човека към животното  - назад по стълбицата на еволюцията, към оня свят, в който мотивиращи поведението са инстинктите за оцеляване,  затова действат законите на джунглата. Животното убива, за да се нахрани или за да не бъде самото то убито и  се съвъкуплява, за да продължи рода. Актът на съвъкуплението без любов е точно това - инстинкт. Но нали човек е разумно същество. Къде в сексуалния акт без любов е разума, човека? Нима не остава само животното, когато разума не поставя бариера пред хормоналните повици? Когато липсват задръжките и морала?

          Днес виртуалното пространство дава възможност  за анонимност. А анонимността от своя страна дава възможност да паднат задръжките, диктувани от разума т.е. да се върнеш назад по стълбицата. Тайно. Скришом. Без да те познаят. Но защо ти е тази анонимност? Защо се криеш? Защо слагаш маска? Точно защото с разума си схващаш, че това е неморално, нередно, недостойно. Но ти липсва самоконтрола, липсва волята, която да не ти позволи да се върнеш назад по стълбицата. Ползвайки Мрежата, човек прави крачка напред в своето интелектуално развитие, а едновременно с това допускайки неморални действия - крачка назад. Но още Аристотел е казал: "Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад."

          "Грях не съществува!" - грачат различни гласове от всички страни. Съществува и още как! Погледнете криминалните страници на всички вестници и ще се уверите. Нима кражбата не е грях? Нима сексуалните престъпления не са грях? Нима убийството не е грях? Нима не е грях възръстен мъж да се скрие във виртуалното пространство зад ник-а на младо момче и да поквари съзнанието на невръстно момиче, което после ще се отрази на поведението му в реалния живот и може да го осакати? Или да се възползва от "услугите", които му предлагат млади момичета с още неизградено отношение към заобикалящия ги свят и ценностна система? Нима по този начин той не ги тласка към греха, назад по стълбицата? Според мен "грях" е твърде слаба дума. Аз бих го нарекла престъпление. Защото по този начин се опустошават души. Всяка душа има нужда от обич, от близост, от топлина. Но много често, впускайки се във виртуалния свят да търси тези неща, младото момиче може да се окаже след време с разбито сърце и опустошена душа, от хора, самите те с опустошени души,  за които това е само игра. Те търсят тази лесна форма на някакъв секс, за да избягат от сивото си ежедневие. И за да е пълна илюзията (за обикновено винаги по-младото същество от женски пол), започват игра на любов.

          Игра, при това съвсем целенасочена, с разигран сценарий, с режисьори и други актьори. Игра наречена от играчите "Котки и мишки". Не, това не е измислица. Някой, който чете може би вече е успял да схване, че с него си играят и се е отдръпнал, друг вече е понесъл последствията й и се е свил в болката на разбитото си сърце, а трети току-що се е хванал в капана и съответната котка вече е започнала играта. Играта, когато под носа ти се поднася парче сиренце, наречено "любов",  толкова, колкото да почувстваш аромата му, за да тръгнеш след него. Започва най-съществения етап, който се нарича "Хранене на надеждата", поднасянето на лъжливи слова, които очакваш да чуеш. Лицето, което е привлякло мишлето, или с еднакъв успех може да бъде наречено "паякът", който плете мрежата обикновено стои в сянка, скрит зад някакъв, обикновено неотговарящ на истината ник. Включва се кликата от приятели и помагачи, четеш някакви думи, които разбираш, че се отнасят за тебе, но твоят виртуален приятел е в сянката, едновременно с тебе, той заблуждава още няколко такива "мишлета" или "мухи" - избирай си сам. Използват се всички подръчни прийоми - стихове, картини, фотографии, в които ти откриваш себе си, а другият уж го има, а всъщност не можеш да го докоснеш, той стои някъде в тъмнина и тишина. Дотогава, докато ти изплачеш всичките си сълзи на разбитото си сърце, а "Паякът", изсмуквайки чувствата ти, наблюдава с  насладата на победител как жертвата се гърчи в своята болка. Тя може би вече е усетила играта, но си мисли, че не, това не може да се отнася за нея, това се отнася за другите, защото, виждате ли, аз съм истинската, аз съм специалната, мен наистина той ме обича. Заблуда, мили мои. Това е игра, която се играе от години, доста мишки са били хванати в капана, доста мухи са били хванати в мрежата преди тебе. 

          Такава е истината за тази игра. Жестока игра, измислена от жестоки и безотговорни хора. Това е игра в Мрежата. Може би трябва да се замислим защо, след като Бог ни е направил хора с всички сетива, нелишени от ръце, нозе, очи, уши, доброволно се превръщаме в полуроботи? Макар и неограничени в пространството, в стремежа си за близост с други човешки същества и неспособни да създадем реални контакти, се лишаваме от контакта с живата природа, а дните, сезоните, годините отлитат покрай нас, без да ги забележим, без да им си насладим с всичките си сетива? Защо допускаме да станем зависими от машината срещу нас и да се превърнем в полу-хора? Нали всяка зависимост е несвобода? Защо пропускаме времето в осъществяване на полу-контакти? Защо младите и красиви момичета не изживяват пълноценно своята младост? Защо се влюбват и правят полу-любов с доста по-възрастни мъже? Дали ако правят реална любов с тях, биха били удовлетворени от този акт? Защото сексуалният акт на две човешки същества, свързани с любов, е съвършен, когато е красив, хармоничен, естетичен. Когато липсва това съвършенство, може ли да бъде съвършена любовта? Дали би ни удовлетворила несъвършена любов? Обикновено - не. Но когато тя не е съвършена, лесно се изчерпва и тогава хората или по задължение и навик остават заедно, или се разделят.

          Защото виртулна любов не съществува. Съществува виртуално влюбване, а влюбването още не е любов. Защото любовта е любов, когато е реалност, когато съществува "топла връзка", любовта е "... да приемеш друг човек и съдбата му  изцяло в твоя живот и път с отговорност равна на тази, която проявяваш спрямо себе си."(цитат). Ако желае, всеки сам може да си отговори дали това е възможно да  се осъществи в т.н. "виртуална любов".

          Така че "морал", "грях", "етика" не са само термини от учебниците по етика, философия и вероучение. От съдържанието, което влага всеки един от тях на практика в собствения си живот т.е. от ценностната система на едно общество зависи живота на това общество и неговото бъдеще. Защото (цитат): "в общество, в което липсва морал, идват бедите." А моралът започва от тебе.