Достойно българско представяне на ХХІІ Международен хоров фестивал в Ниш
И трите български хорови формации се връщат с награди
От 5 до 8 юли 2008 се проведе ХХІІ международен хоров фестивал в Ниш. Между 22 -та състава участници (от САЩ, Швеция, Русия, Сърбия, Македония, Беларус...) се откроиха с присъствието си и три български хора (от Балчик, Търговище и Хасково).
Нишкият фестивал е форум с утвърдени традиции и интересна история. Замислен оригинално, отговарящ на очакванията на публиката, реализиращ се във всяко свое издание с много енергия и перфектна координация." Сърбите инвестират в културата си безрезервно, поставят я на пиедестал..." (сподели Константин Адамов, диригент на Учебния хор при ІІ СОУ в Търговище и редови хорист в Смесен градски хор "Родна песен"). "... и това явление се доказа по категоричен начин на финалния концерт, там въпреки дъжда, публиката не напусна летния театър." Косьо е много наблюдателно момче, той продължава своя разказ с присъщия му ентусиазъм: "Впечатлен съм дълбоко от сръбските хорове домакини. И не само заради хубавиците сръбкини, които галят окото и душата... Всички хористи ме поразиха предимно с доброто си възпитание, култура на общуване, желание за съвместно групово музициране, доброжелателност и гостоприемство. Най-впечатляващото за мен като музикант бе наличието на една неповторима, отделна, специфична звучност и интонация на всички сръбски хорове (отразяваща принадлежност към обща школа с утвърдени традиции), силния емоционален заряд на изпълненията и неповторимостта на стила. Определено синтез от качества, с които тези хорове останаха "различими" между плеядата от изпълнители. Паралелно се провеждаше и друг фестивал за сакрална музика, а няколко дни по-късно предстоеше и още един форум. Тези факти свидетелстват, че град Ниш е активен културен магнит и център за размяна на духовни ценности. Усетих акцента върху с л а в я н с к и т е к о р е н и (търсенето на корелации между сръбската, руската, българската и македонската култура) и не можах да определя дали това е "държавна политика" (директиви) или естествена културна потребност, продължение на нещо с начало в миналото ни като народи, когато сме били компактно цяло. Но акцентът върху славянското в никакъв случай не игнорираше западните образци и добри постижения. Фестивалът се провежда на "славянска" територия, но е отворен и ангажиран с всичко квалитетно, което се предлага в областта на музиката."
Петър Божанов (корепетитор на СГХ "Родни звуци") продължи разказа на Косьо:
"Аз съм много впечатлен от организацията - тя беше на европейско равнище, с високи стандарти, всичко бе съгласувано, нямаше неясноти и случайни импровизации. Българските хорове бяха силно аплодирани още на дефилето при тържественото откриване на фестивала. Доволни сме от възможността за акустична репетиция и добрите звукоизолационни качества на залите, в които изнесохме концерти. (Хорът имаше участия в Пирот и Нишка баня.) И роялът бе акордиран прецизно.Тържественото откриване на фестивала първата вечер бе ознаменувано с изпълнението на "Вокална симфония" (4 части), реализирано от сръбски и македонски хорове и оркестри.
"Аз съм наелектризиран от това изпълнение." (Константин Адамов)
"Аз се усетих насладен." (Петър Божанов)
"На мен много ми хареса." (Антоанета Радева)
Това са част от оценките на хористите от Смесен градски хор "Родна песен" - Търговище с диригент Красимира Коларова.
"Въпреки модерното звучене на тази творба (Вокална симфония), изпълнена с дисонанти, фолклорни цитати и авангарден натюрел, оркестровият език бе напълно разбираем и цялостното звучене кореспондираше с настроението на публиката. Изненадата за мен се получи от ефекта на представянето на руските хорове (втората вечер), които вдигнаха много летвата на професионалните изпълнения с изящество и прецизност...
"А на мен ми хареса дискотеката на открито." (Похвали се Константин Адамов.) "Сръбските девойки са разкрепостени по един очарователен и непринуден начин (нека му е простено на момчето, няма лошо да похвали и сръбската женска прелест, то е едва на 28 и тази доминанта взема връх постоянно в разсъжденията му).
"Аз пък се изненадах приятно от екскурзията до местните забележителности - кулите с черепите и концлагера... И естествено участието ни в Нишка баня. Не ни оставиха да скучаем. Програмата бе "фул". ( Заключи Петьо.)
Стоя до тези млади хористи на масата и се радвам заедно с тях на споделените емоции и възприятия. Усещам една приповдигнатост и възроденост, лицата им са живи и излъчват щастие. Ето какво може да направи един добър фестивал със своите участници.
Антоанета Радева (музикален педагог) взе думата от мъжете и също сподели:
"Концертната програма бе натоварена и за съжаление успяхме да чуем малко състави. Дори не можахме да се подкрепяме с останалите български хорове, защото ангажиментите ни се разминаваха. Но аз съм силно изненадана от възпитаността на сръбската публика и търпението й. Заключителният концерт продължи 4 часа и никой не напусна мястото си, въпреки дъжда."
Слушайки тези размисли решихме да попитаме по телефона ас. Зоран Станисавльевич (член на журито) за изпълнението на българските хорове. Той бе лаконичен (сварихме го като шофира, за съжаление, притиснат от поредния ангажимент):
"Трите български хорови състава показаха и този път, че България има големи традиции в областта на хоровото пеене, което се отличава със специфичния си звук, особено при интерпретацията на национална музика. Чистотата на интонацията и прецизността при интерпретацията на стиловете показват, че България има добър потенциал и дори от малките населени места пристигат хорове с висок квалитет. Това даде основание на Художествената комисия на ХХІІ международен хоров фестивал в Ниш да присъди и на трите хора по една награда. Ясно е, че техните изпълнения бяха много добри и достойно представиха българската певческа хорова школа и българската култура въобще. Надявам се и в бъдеще, че много български хорове ще вземат участие в ХХІІІ международен хоров фестивал и с това ще допринесат за доброто презентиране на целия фестивал."
© Йорданка Донева All rights reserved.