Духът на научната фантастика и феномена НЛО
Историците на научната фантастика отнасят произхода й към началото на ХІХ в. Някои виждат нейното начало в разказите на Едгар Алън По, който съчетава убедителен реализъм на стила с окултно обагряне на изложения проблем. Други признават за пръв научен фантаст Мери Шели (жената на известния поет). Нейният Франкенщайн или модерният Прометей съединява успешно фантастична наука и окултизъм - похват, който по-късно е използван в много научнофантастични творби. Типичната научна фантастика се създава в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. от Жул Верн и Херберт Уелс, чиито произведения се издават до наши дни. Духът на научната фантастика постепенно завладява въображението на хората като много кинотворби се ползват с небивал успех. Евтините продукции от 50-те години на миналия век отстъпват място на „идейните" филми като: „2001: Космическа одисея", „Междузвездни войни", „Близки срещи от третия вид", „Стартрек", „Матрицата" и много други.
Духът на научната фантастика произтича от една философия или идеология, която следва да се подразбира, но не се обяснява директно. Тази философия има няколко основни пункта:
В този жанр религия, разбирана в традиционния смисъл, липсва. Самата литературна форма е продукт на „постхристиянската" епоха. Вселената, според научната фантастика, е изцяло секуларна, макар и с „мистични" окраски от окултен и източен характер. „Бог", ако изобщо се споменава, е някаква неопределена и безлична сила, а не личностно същество.
В центъра на вселената ( на мястото на липсващия Бог) научната фантастика поставя човека - но не обикновения човек, а този, който „ще бъде", съгласно съвременната митология на еволюцията, човекът от някаква нова раса, за която си фантазират Николай Рьорих, Елена Блаватска, Петър Дънов. В популярната серийна литература („Колесниците на боговете" и „Богове от други вселени" с автор Ерих Фон Даникен) се изтъкват „свидетелства" за „извънземни" същества и на присъствието им в древната история се приписва внезапната поява на интелигентността в човека, трудно обяснима с теорията за еволюцията. „Човекът" на научната фантастика, също като нейния „Бог" е странно безличен. Научнофантастичната литература в противоположност на християнството и в пълно съгласие с някои школи на източната мисъл разглежда „еволюционното развитие" и „духовността" като прогресиращо обезличаване.
Научната фантастика представя бъдещия свят като „проекция" на днешните научни открития. В действителност тези „проекции" удивително съответстват на преживяванията, характерни за окултната и открито демонична реалност. На „високоеволюиралите" същества са присъщи: телепатия, способност за летене, за материализиране и дематериализиране. Те са способни да създават илюзорни сцени, да обсебват телата на земните обитатели, да не зависят от ограниченията на материята. Всичко това обаче са стандартни практики на магьосници и демони познати на Църквата - пример: Житието на св. Киприан, който първоначално е бил жрец. Научната фантастика съвсем не е научна или футуристична. Тя представлява едно връщане към мистиката и окултизма преди Просвещението ( ХVІІв. - ХVІІІ в.).
Поради самата си природа като „футуристичен" жанр научната фантастика клони към утопичност. „Високо развитите извънземни същества" често изпълняват ролята на „спасители". Внушава ни се надеждата, че те ще разрешат всички проблеми на планетата и ще ни помогнат да преодолеем човешката си ограниченост. На пръв поглед научната фантастика е само научна и нерелигиозна, но в действителност тя пропагандира ( в секуларна форма) „ново религиозно съзнание, което завладява отстъпилото от християнството човечество. Тук може да споменем и за икуменизма - последната ерес, но това е друга тема за размисъл.
Основните четири пункта, които разгледахме, са основа при дискусията за „неидентифицираните летящи обекти", които съответстват на псевдорелигиозните очаквания, характерни за съвременния „постхристиянски" човек.
Необикновените летящи обекти са били наблюдавани отвреме навреме в миналите векове, но тяхната „съвременна история" като масов феномен започва в годините по време и непосредствено след Втората световна война, когато много пилоти са докладвали за странни светлини, управлявани сякаш от разумни същества. Те били способни на необикновени маневри в небето. Какво е значението на НЛО за нашето време? Защо те се появяват точно в този период от историята и какво е тяхното послание? Какво бъдеще сочат те?
Брад Стейгър - изследовател, професор в университета в Айова, детайлно изучил документацията от „Синята книга" на въздушните сили, е направил следното заключение: „Ние сме изправени пред многоизмерим парафизичен феномен, който до голяма степен е присъщ за планетата Земя". В обяснение на феномена НЛО д-р Хайник и д-р Вале развиват хипотезата за „произхождащи от земята чуждоземци", които преди всичко са „зли духове" и идват от „взаимно проникващи се вселени" точно тук, на Земята. Тези същества могат да се явяват като „полтъргайсти", причинявайки физически ефекти, докато самите те остават невидими. За да осмислим многообразните последици, предизвикани от НЛО, трябва да приемем факта, че този феномен е способен не само на физическо въздействие, но притежава свойствата за психичния свят.
В библиографията по въпроса за НЛО, съставена от конгресната библиотека за научно-изследователския отдел към Американските военновъздушни сили се отбелязва, че „много от съобщенията за НЛО, сега публикувани и в обществения печат, се отнасят до случаи, които удивително наподобяват демоничните обсебвания и психични феномени, отдавна познати на богослови и парапсихолози".
Сериозни изследователи на НЛО са счели за свой дълг да предупредят хората за опасността, която крият контактите и дори само нездравото любопитство. Джон Кийл например пише: „Шегите с НЛО могат да бъдат също толкова опасни, колкото и шегите с черната магия. Този феномен прави своите жертви невротизирани, лековерни и незрели хора. Контактите могат да причинят параноидна шизофрения, демономания и дори самоубийство, което се потвърждава в много от случаите. Лековатото любопитство към НЛО може да се превърне в разрушителна мания. По тази причина аз настоятелно препоръчвам на родителите да предпазват децата си от подобни увлечения. Учителите и другите възрастни не трябва да поощряват подрастващите в техните увлечения в тази област."
Епископ Игнатий Брянчанинов, в своята книга „За чудесата и знаменията" обръща внимание на стремежа, забелязван в съвременното общество, да се виждат чудеса и дори да се вършат чудеса... Такива усилия свидетелстват за самозаблудата, която живее в душата, владее я и се основава върху самомнението и тщеславието. Поради своето самолюбие и слабост човек лесно може да бъде измамен и да повярва в „красиви приказки", обещаващи достигане на „по-висше състояние" или контакт с „по-висши същества". Ние се приближаваме постепенно към времето, в което ще се отвори огромното тържище за многобройни и изумителни чудеса, които ще увлекат в погибел мнозина.
Използвани са материали от книгата на йеромонах Серафим Роуз - „Православието и религията на бъдещето".
© Александра Сергеевна All rights reserved.
. Вярвам, че рано или късно клонирането на човешки същества ще бъде възможно. Но тази увереност идва не от четенето на фантастика, а от интереса ми в развитието на генетиката, молекулярната и изобщо биологията като цяло. Етиката на подобни актове все пак е още прекалено спорен и сложен въпрос, за да бъде обсъждан от некопетентни субекти като моя милост. И по някакво случайно стечение на обстоятелствата се интересувам живо от източни религии, но във връзка с интереса ми към развитието на човешката култура. Естествено трудно ми е да повярвам в тези учения, понеже винаги съм си мислел, че спадам към варварската орда на агностиците. И ЕСТЕСТВЕНО че ще скърбя за загубата на близък човек - ако бе другояче бих имал много по-сериозен проблем от четенето на плодовете на труда на хора, запазили малко или много приключенския дух, който повечето от нас за съжаление губят още в ранна детска възраст.
