Наистина ли хората сме едни и същи – предсказуеми и следващи само своите интереси? Много хора твърдят, че сме просто устроени, невзрачни едва ли не. Дали нещо толкова сложно, колкото човешкият мозък, е толкова ограничено, колкото твърдим? За мен не е така. Защо трябва да мисля, че човешката уникалност е ограничена по отношение на нещата, които ни интересуват и прочие?

За мен всеки един човек е уникален, колкото и да се опитваме да подражаваме на някого. Защото винаги ще остане нещо непроменено в нас, което да напомня за старата ни същност. И в края на краищата не съм срещала хора, които да разсъждават по абсолютно един и същи начин и да харесват абсолютно едни и същи неща. Защото, ако хората се деляха на типове, нямаше да има такива гении като Айнщайн (най-гениалното, което можах да измисля).

Да, хората наистина са предсказуеми. И какво от това? Хората може да са повърхностни, понякога по отвратителен начин, но защо трябва да търсим само отрицателните качества на всеки?

Ето това, което наричаме повърхностност, всъщност е незадълбочаване в нещата – да погледнеш, например, на жената само като парче месо. Да не се задълбочим в качествата на нещата в действителност. Но не се ли е случвало на всеки да не разбере нещо правилно? Да, някои хора са прекалено повърхностни, може би понякога аз съм такава. Но пък има и хора, които гледат на нещата не само по повърхностния начин на тесногръдите хора. Такъв човек например е леля ми (<333). Да, по възгледите си за политиката например прилича на повечето хора. Но за мен винаги е била уникална – интелигентна, с премерено чувство за хумор, винаги е забавно покрай нея и можем да разговаряме за всичко. Не искам да вярвам, че може да има други като нея, разсъждаващи по същия начин и т.н.

         Дори за мен еднотипността при хората е нещо невероятно. Защото личността се формира и от спомените – детство, приятели и почивките със семейството например. Каквото и да преживее човек, то оставя следа в съзнанието му (дори понякога да повтаряме много пъти някоя грешка, опарвайки се, но без да се научим, че това, което правим, е грешно). Спомените променят начина на мислене, особено когато са лоши. Няма двама човека с абсолютно едни и същи спомени. Да, сигурна съм.   

         Друго твърдение, което ме ядоса, е, че няма приятели – всички следвали само своите интереси и приятелството било средство за постигане на облаги. Ето какво мисля. Приятели има – всеки човек има нужда от подкрепата на приятел, който го разбира. А и проблемът е, че това твърдят хора на моята възраст. Какви интереси може да има някой на 14 години?! Нито сме започнали да печелим, нито да правим нещо кой знае какво. Да, има и предатели, но нали за това човек трябва да ги подбира внимателно? И пак става дума за интереси, и пак слагат всички под един знаменател – всички хора, едни и същи, само търсещи облага. Е да, ама не! Доказателство за истинска приятелка е моята най-добра. Сигурна съм, че никога не би ме предала, дори да се скараме. Каквото и да ми казвате, няма и не искам да повярвам, че истинското приятелство не съществува, отново заради еднотипността на желанията на хората.

И в заключение ще кажа, че твърденията, които се опитах да опровергая, ме възмутиха ужасно много. Независимо дали е така, или не, за мен хората ще си останат уникални и истинското приятелство ще си остане нещо, което дори аз съм изпитвала.