Наистина ли хората сме едни и същи – предсказуеми и следващи само своите интереси? Много хора твърдят, че сме просто устроени, невзрачни едва ли не. Дали нещо толкова сложно, колкото човешкият мозък, е толкова ограничено, колкото твърдим? За мен не е така. Защо трябва да мисля, че човешката уникалност е ограничена по отношение на нещата, които ни интересуват и прочие?
За мен всеки един човек е уникален, колкото и да се опитваме да подражаваме на някого. Защото винаги ще остане нещо непроменено в нас, което да напомня за старата ни същност. И в края на краищата не съм срещала хора, които да разсъждават по абсолютно един и същи начин и да харесват абсолютно едни и същи неща. Защото, ако хората се деляха на типове, нямаше да има такива гении като Айнщайн (най-гениалното, което можах да измисля).
Да, хората наистина са предсказуеми. И какво от това? Хората може да са повърхностни, понякога по отвратителен начин, но защо трябва да търсим само отрицателните качества на всеки?
Ето това, което ...