Проследяването на историческите съдбини на Балканите показва, че твърде често,
по една или друга причина, макар и с хуманното намерение да бъде прекратена
война или избегната такава с помощта на външни посредници население с една
етнокултурна пренадлежност се присъединяват изскуствено (на териториален или
друг принцип) към държава с друга национална етнокултурна доминанта без ясно
регламентирани изисквания към доминиращата страна за осигуряване на правата на
етнокултурното малцинство и санкции при тяхното неспазване. Това непрекъснато
прехвърляне на живи хора на принципа “Тия камани от тук там” без регламинтирани
права на малцинствените групи превръща мира на Балканите в мир върху барутен
погреб. Безспорно е, че разликите между националностите не са расови. Те са
исторически, религиозни, езикови и културни. За съжаление под въздействието на
динамичните събития в много от балканските страни (а и не само в тях) ...