Всеки човек има своя професия, начин да изкарва пари. Много често напоследък в медийното пространство се говори за един по-различен вид професия, а именно т.нар. “професия трол”. Става въпрос за отделни индивиди или цели институции, които биват наети от политици, бизнесмени, дори цели партии с цел всяване на смут в медийното пространство чрез разпространяване на най-различни мнения и провокация на обществото. Така наречените “тролове” имат задачата да посещават сайтове за масова комуникация и да налагат някаква идея, възложена им от техния “работодател”, който и да е той. Троловете се отличават от обикновените коментатори с това, че са доста по-вулгарни и доста крайни в даването на своята оценка. Те дори не трябва да са сигурни в това, което пишат, нито да са привърженици на нечия идея, те просто изпълняват възложената им задача. Каква странна професия само? Не знам за вас, но на мен ми наподобява на актьорско майсторство. Троловете и работодателите им са актьори, а медийното пространство е тяхната театрална сцена.

Във форумите постоянно изникват нови заглавия, нови теми за дискусии, а посещаемостта им почти винаги е голяма. Жертвите, ако така могат да бъдат наречени интернет потребителите, малко или много са податливи на мнението на останалите. Повечето хора са устроени така – когато чуят или прочетат нещо повече от един-два пъти, започват да се замислят в достоверността му. Дори да не са били на същото мнение, при чуване или прочитане на обратното по-често, те започват да променят дори собствените си възгледи. Любовта, която свързва тези индивиди – троловете, и тези, които ги наемат, всъщност е нуждата от резултата, който може да бъде постигнат с вида работа, който извършват троловете. Често писано и непрекъснато натрапвано нещо от троловете достига до по-широк кръг от хора и по този начин идеята за дадено нещо се разраства. Ставали сме свидетели на скандали, породени от разкриването на фирми, наети точно с такава цел. Още по-голям е бил шокът на обществото, когато излезе наяве, че тази фирма е наета от дадена политическа партия. Тяхната задача не е ли да помагат на хората, да работят за осигуряване на тяхното добро настояще и бъдеще? Вместо да са искрени и истински с обществото, нашите безпардонни политици намират един хитър начин да го манипулират. Тихо, кротко, без дори да се усети. Ами да, ако в хитростта не са добри, какво друго им остава?

Освен политици и политически партии, за интернет тролове биват набеждавани и журналисти. Понякога границата между свободно изразяване и натрапчиво и подозрително тролско изразяване е много тънка. Това е и причината за интернет тролове да бъдат считани предимно свободно пишещи журналисти. Добре, но ако журналистите не могат да се изразяват свободно и да пишат без притеснение своите коментари, тогава кой? Свободата на словото е главният герой в тази театрална постановка.

Истината е, че троловете са много по-груби в своя изказ, много по-несъобразителни и крайни, докато журналистите представят нещата от различна гледна точка, пречупена през призмата на собствените им възгледи. Дали наистина си заслужава такъв вид професия? Може би е лесна, просто натякваш нещо, което ти е възложено и твоята работа е свършена. Следва играчките, потърпевшите, тоест народът да се “хване на въдицата”.

Интернет троловете са нашумяла в последно време сензация. “Тролуването” е дейност, която е свързана предимно с манипулация на невинни хора с цел разпространение на дадена идея. Чрез интернет троловете различни хора се опитват да наложат мнение. И кой е основният потърпевш? Народът! Дали обаче вината е в троловете, че практикуват такава “лъжлива” професия, или в интернет потребителите, че се оставят да бъдат кукли на конци?