Дните, през които ме вълнуваха многото добавки в живота не бяха малко, но и се чудех какво ли ме караше да мисля по тези въпроси? Животът е монотонен по принцип, но различното в него бе, че хората си измисляха варианти за съществуването си. Може би това бе стимулът, който ме караше да си изобретявам разни приказки за живота - не знам. Даже не знам сега с кого разговарям - със себе си ли, с белия лист ли, или може би документирам искрица от мисловната ми дейност, но въпреки това не е лесно човек да достигне до белия лист, така или иначе перипетите са много, дори и за по-простичките неща в живота. Да оформиш нещо в себе си, май се оказва причинно-следствената връзка, която стимулира нещо в теб ( било част от психиката ти, или от физиката ти), а пък то от своя страна стимулира нещо друго след време и така, човек се оказва в един въртелив кръг, в който не се знае дали ще може да намери точката, за да остане на позицията си. Но сега се сетих и за поговорката за кривия път. Какво наричат хората крив път? Може да се каже, че докато човек се чуди някой друг разполага. Така че да излезеш на някакъв път, било то и крив, човек търпи много деформации и префасонации. То човек по-принцип е податливо същество на много неща, и се оказва, че колкото по-далече от природата си си по време на детството си, толкова повече попадаш в деформации по време на зрелия си живот. По-простичко казано, колкото повече те лишават от това да "опиташ" от самия себе си по време на израстването и оформянето ти като човек, толкова повече фатални грешки правиш в съзнателния си живот. И то ако стигнеш някога до този съзнателен живот. Премествам малко темата. Любовта част от живота на човека ли е? Аз казвам не. Знам че вие ще кажете да. Но след всичко, което до момента написах по-горе може ли да ви доведе до моята гледна точка? Или ако подходим научно върху въпроса, мога да кажа, че хормоните могат да определят донякъде поведението на човека, но ако той е добре запознат с тялото си, и най-вече реалността на живота, това могат да му бъдат най-добрите "спирачки" , за да бъде човек. Какво е човек? Човек е индивид, който е намерил смисъла на своето съществуване или своето призвание. Всички останали, ти трябва да знаеш как да общуваш с тях, но не и да си зависим от тях. Да си зависим от някого означава не до там да познаваш този човек, както и той теб. Животът е монотонен, и макар да си мислиш, че можеш да избягаш от него чрез новите изобретения, те само ти дават стимул да преоткриеш живота повече, но не и да се докоснеш до него, защото нещата от него са тясно зависими едно от друго. Трябва обществото да осъзнава всяко действие от своите постъпки, а не да търси решението в самоунищожението си. Всеки човек е нужен на тази земя, само прекалено болния ни се струва, че не е за между нас. Замислете се! Говоря за много сериозни неща, които могат да спасят света без да го променят прекалено.