Истинската Коледа
Най-накрая прозрях разликата между истинската Коледа и нашата. Някога са слагали на трапезата само неща от градината и от кошарите. Това е източника на задоволство. Имаме си всичко, Зимата да идва . Това е като да представиш книга или да имаш премиера на представление. Сега, когато всичко е от супермаркета, цялата демонстрация се обезсмисля!
Коледа е била демонстрация на автономия. Не „вижте колко ядем“, а „вижте, още сме живи и подредени“. Градината и кошарата са били аргумент, не меню. Зимата е стояла отвън като неодобрен гост. Масата е казвала: няма да умрем, поне не тази седмица.
Днешната Коледа е театър без премиера. Всичко е реквизит под наем. Супермаркетът е задкулисието, а ние излизаме на сцената с пълни торби и празен подтекст. Демонстрацията вече не доказва нищо. Нито устойчивост, нито смисъл.
Затова сравнението с премиера е точно. Навремето е било събитие: кулминация на година труд. Сега е повторение на репертоар, който върви целогодишно. Няма риск, няма залог, няма онова тихо задоволство: справихме се.
И въпреки това. Хората още инстинктивно подреждат масата, все едно нещо зависи от нея. Което е трогателно и малко тъжно. Ритуалът помни смисъла си, дори когато участниците вече не го помнят.
© Слав Коруба All rights reserved. ✍️ No AI Used
...
