Изкуствотерапията

във фокуса на една експериментална мултимодална

програма за подобряване(плавността ) на речта

Abstract: In speech therapy for disabled children, the means of arts are used as ''treatment" too. In this way the child can express its own vision and we don't impose therapevtical model. When we touch creative work and imagination, we master a medicinal power. Preserved abilities for figurative thinking of children are a good base for success in their other activities.

Art-therapy*(using different arts : fine arts,music,dansing...ect. as

treatment)

Живеем в постсоциалистическо общество, във време на парадокси и динамични промени, в условия на крайна социално-икономическа нестабилност. Системният стрес и преумората поставят родителите (личността) в неизгодната позиция на наблюдатели, които не могат да променят пристрастията на своите деца. Традиционните средства за релаксация, които се използват от подрастващите (цигари, алкохол, „телевизионен/компютърен запой", стимуланти - кафе, чай, дрога...) само затягат ситуацията на усложнените взаимоотношения между деца и родители. В резултат на това много подрастващи не получават възможност да разгърнат своя потенциал (на неповторими личности), особено в случаите, когато има съпътстващи заболявания и говорни проблеми. Затова освен психотропните (и другите медикаменти), чиито неблагоприятни странични ефекти са известни, лекарят трябва да препоръчва на болните и други актуални, немедикаментозни средства за стабилизиране и подобряване на състоянието им. Това важи с пълна сила за учениците със специални образователни потребности, обучаващи се по индивидуални програми в масовите училища. За да получат всичко, което се предлага на съучениците им в специалните училища - тези деца трябва да се включват в нови програми за групова работа, способстващи за преодоляването на психологическите последици от уврежданията им (логофобия, неувереност, емоционална депривация, училищна незаинтересованост...). Т.е. предвидените индивидуални занимания с ресурсния учител, логопеда и психолога - не са достатъчни за преодоляване на разнообразните им дефицити и успешна интеграция в класа. Затова издигам изкуствотерапията (във фокуса на една експериментална мултимодална програма) като съществено и значимо психокорекционно/логотерапевтично средство.

В предложената разработка представям апробирани от мен прийоми (известни и нестандартни), основаващи се предимно на комбинираните занимания с изкуство. В този труд, обединяващ изследванията ми от последните десет години, съм се постарала да докажа по-високата ефективност и терапевтичните функции на мултимодалното и мултисензорното обучение. Надявам се и вие да бъдете „изкушени" от тази информация, която представлява интерес за практикуващите логопеди, психолози, арттерапевти и родители на „специални деца". През последното десетилетие в специалната педагогика особена актуалност получи проблемът за използването на изкуството (чрез съвременните информационни технологии и мултимедийни продукти) в контекста на полисензорното обучение. Вече се говори и пише за „мултисензорна терапия" чрез едновременното директно „атакуване" на различните сензорни системи при корекцията на езиково-говорните аномалии. Но само предварителното прецизно дозиране на стимулите за едновременното атакуване на сензорните системи би предпазило обучаващите се от сетивно-когнитивно „зашеметяване". Затова логотерапевтът подбира и разнообразява стимулите в информационната среда за учениците с езиково-говорни нарушения. Тази среда, независимо дали е мултимедийна, виртуално-символна, художествена или реална,т рябва да бъде структурирана и организирана според психологопедагогическите и дидактическите принципи. Всички тези изисквания намират израз в предложената (разработена и апробирана)мултимодална програма за общо подобряване на речта и нейната плавност (в частност) при ученици със специални образователни потребности, обучавани в масово и специално училище.

В основата на концепцията за изкуството като терапия стои взаимовръзката „образ-слово", като се изхожда от познатата постановка, че вътрешната реч(импресивната реч) се развива и упражнява от децата далеч преди външното проговаряне (експресивната реч). Добрият логопед-диагностик трябва да открои запазените компоненти в езиково-говорната система и интелектуално-мнестичната сфера, за да изработи адекватна индивидуална терапевтична програма, съобразена с уникалните потребности на всеки ученик. Значително по-лесно това е осъществимо чрез изкуствотерапията в условията на групово мултисензорно и мултимодално обучение. Под мултисензорно обучение имаме предвид обучението, насочено към формирането и активизирането на учениците едновременно да обработват, преобразуват и да използват информация от различните си сензорни системи в процеса на познание и решаване на проблеми чрез организиране на учебното съдържание и дидактическата среда на мултисензорен принцип, с очакван резултат - формиране на мултисензорна компетентност и развитие на мета-мисловни (когнитивно-афективни) и поведенчески стратегии (в случая правилна реч). Логичен е опитът да се потърсят методическите и технологическите продължения за реализиране на мултисензорния принцип в обучението."

(Яна Мерджанова)

Точно тук ще си позволя да направя сравнение между двата основни работни концепта-мултисензорно и мултимодално обучение (на основата на синестезия). При мултисензорното обучение получените резултати са следствие от едновременното действие върху всички сензорни системи. А при явлението „синестезия" финалният артефакт (ефект) се получава от взаимодействието между различните сензорни системи. Т.е. при мултимодалното обучение не за всички участващи във взаимодействието сензорни системи са налице актуални дразнения в рецепторите.

Според изследвания на специалисти от Кембриджкия университет един на всеки 2100 души вероятно има някаква форма на синестезия, но тъй като с подобни артистични прояви на съзнанието може да се живее спокойно, хиляди хора не търсят медицинско обяснение за интерсензорните си преживявания. Въпреки че синестезията е позната от векове, малко психолози са се посвещавали на методичното изследване на феномена. Учените се чувстват неловко, сблъсквайки се с явление, което по своите характеристики не се поддава на систематичен анализ. Стъписва ги и факта, че много от синестетите имат и други паранормални преживявания като ясновидство, психокинеза, екстрасенско лекуване и др.

Когато даден звук стигне до слуха на хората, "чуващи"цветовете, пред очите им се появява определен цвят, сякаш провесен върху прозрачен екран на няколко сантиметра пред погледа им. Аналогични асоциации между звуци и цветове придружават синестета през целия му живот като музикален съпровод на филм. Голяма част от изследваните синестети съобщават, че имат предчувствия, усещане, че се намират извън тялото си, че са в два свята едновременно и др. Означава ли това, че синестетите са свързани с друга реалност?... Неслучайно връзката между синестезията, константните модели в света на халюцинациите и менталните състояния на съзнанието е вдъхновила някои изследователи да търсят намесата на други измерения, взаимодействащи при определени условия с физическата реалност. Нараства и броя на изследователите, считащи, че духовните преживявания на хората могат да бъдат свързани с космическата духовна есенция, пронизваща битието. Независимо от данните за наличие на генетическа връзка при унаследяване на това качество, психолозите считат, че синестезията е отзвук от състоянието на съзнанието в ранното детство. Почти всички новородени са природни синестети. "Сетивата на децата не са диференцирани, а са смесени в своего рода синестетична бъркотия" - обяснява Дафни Маурер. Може би защото детските сетива са все още необременени и по-разположени към откриването на други реалности.

С напредването на технологиите през последните години бяха създадени нови поколения медицинска апаратура, с която се извършват прецизни изследвания на мозъците на синестети. Установено е, че когато хората, надарени с цветен слух, чуват даден звук, активират се и тези части от мозъка, които са свързани с възприемането на образи. Още е рано за цялостна теория, обясняваща активната комуникация между двата обикновено независими центъра на мозъчната кора. Но ако учените съумеят да открият какво поражда тази странна интерсетивна връзка и защо повечето от нас я губим в ранното си детство, ще опознаят по-добре природата на съзнанието.

Знанията в тази област провокират нови търсения при педагогическите задачи за оразмеряване на стимулите, за степенуване на активностите и активаторите, за подбора и съчетаването на различните дидактически стратегии и техники, които трябва да са ориентирани към развиването, а не към блокирането на сетивността, светоусещанията, способностите на личността. Ето защо е необходимо професионално да се анализират възможностите, ограниченията и действителните ефекти на мултимедийните технологии. Защото сензорната „наркомания" (аналог на постмодерната напредничавост) няма нищо общо с действителната култура и успешното поведение, тя няма нищо общо с психотерапевтичното и педагогическото начало.

Обяснението на механизма на възникването на синопсиите (вътрешен фактор) на неврофизиологично равнище е много важно за изясняването и на същността на мултисензорната познавателна компетентност, (причинена от външен фактор). Мултисензорната познавателна компетентност представлява реализираната способност за успешно поведение и адаптация на детето в определени условия. Маркираме дидактичните ситуации, които създават познавателния фон на условията, в които попадат учениците с езиково-говорни проблеми и тяхното успешно повлияване чрез използването на мултисензорни мисловни и поведенчески стратегии за намиране и вземане на решение. Съществуват две равнища на мултисензорна компетентност:

Първото равнище включва способности да се обработва и използва информация от сензорните системи в процеса на познание. За такава компетентност мултисензорно е обучението, което осигурява едновременното въздействие върху повече сензорни системи. Това е осъществимо чрез мултимедийните технологии и конкретните занимания с изкуство.

Второто равнище предполага способности за обработка и използване на информация, която обаче не постъпва директно от анализаторите. Тя се поражда в самите сетива и в съответните мозъчни центрове, провокирани и задействани дори само от едно непосредствено усещане. Това означава, например само след чуване на определен звук да може и да се предположи аромата, да се „види" (представи)цвета и да се почувства или проектира движението. А това е същността на творческото правене на нещата. Тук е удачен примерът с индианеца, който вижда неща, невидими за белия (прилепвайки ухо до земята той отгатва какво, как, за колко време се приближава). Това се дължи на факта, че индианецът е мултисензорно компетентен на второ равнище (а нашата хипотеза е, че връзката между петте сетива води до появата и на шесто чувство.)

Във второто равнище се открояват два подетапа:

- работа на мозъчно равнище (трансфер и пренос на импулси само по мисловен път)

- работа на преходите сетиво-мозъчен център

Тази информация е особено важна при работата с езиково-говорно затруднени деца. Доказано е, че понякога сетивата помнят по-добре от мозъка. Психолозите допускат, че паметта на материята е по-дълбока и с по-голям обем. Но този резерв остава неизползван от личностите в норма. За децата с увреждания обаче е необходимо включването на мултисензорни подходи, основаващи се на заниманията с изкуство в общообразователния процес. Това се обяснява със следния факт. Сензорните стимули се приемат и от двете мозъчни хемисфери, като всяка ги обработва по различен начин. Цялата сензорна система участва в процеса на познание. Слух, зрение, тактилна, обонятелна и осезателна система участват в запаметяването. Едновременното използване на сетивата е мощен енергиен канал за подпомагане на учениците със затруднения във вербалната сфера. Всичко това създава енергетично поле, зареждащо мозъчната кора и създаващо предпоставки за по-успешни нервни свръзки на второсигнално равнище.

Потребността от развитие на мултисензорна познавателна компетентност се реализира и осъществява най-пълно чрез изкуствотерапия, фокусирана в мултимодална програма за развитие и подобряване на речта. Тази програма включва система от дейности, упражнения, извънкласни форми за работа, задачи и техники за развитие и подобряване (плавността) на речта. За целта се ангажират всички анализатори посредством заниманията със синтетично изкуство.

Мултимодалната програма включва следните дейности:

1. Разработка на автентичен народен обичай с танци.

2. Детска оперетка.

3. Театрален спектакъл.

4. Куклено шоу.

5. Коледен спектакъл.

6. Арттерапия.

7. Музикотерапия.

8. Ароматерапия.

9. Дегустация.

10. Упражнения за активизиране на дълбоката сетивност.

11. Превръщане на цветовете в звуци.

12. Придаване форма на невидимото.

13. Извършване на транспозиции.

14. Решаване на проблем по пътя на синестезията.

15. Приготвяне на супа минестрьоне.

16. Паневритмия.

17. Проприоцептивни дейности.

18. Ритмични дейности.

19. Околна среда с контраст на цветовете.

20. Психодрама.

21. Изработване на мултимедийни поздравителни картички.

22. Рисунки на компютър.

Синтетичната методология на така предложената мултимодална терапия се крепи на достиженията на научната мисъл, историята на световното изкуство, интелекта на децата и техните чувства, потребността от рефлексия и жаждата за действие в телесен и духовен план. В ерата на „апаратурната медицина" и фармакологията учените все повече обръщат внимание на вътрешните ресурси за самолечение на човека в тясна връзка с творческите възможности.

В нашата съвременност феноменът за безспорните лечебни свойства на музиката е доказан факт, неподлежащ на съмнение. Благодарение на техническия прогрес и на разработените апарати в медицината,учените имат възможност да измерят най-прецизно настъпващите изменения в човешкия организъм благодарение на едно или друго външно въздействие. В този смисъл музикотерапията има успешно влияние върху координацията, разширява обема на вниманието, намалява стреса, стимулира асоциациите и въображението, подпомага процеса на запомняне. А още по-позитивни резултати се получават при съчетаването на музиката с другите изкуства в системата на мултисензорната и мултимодалната терапия.

Корнелиус фон Нетесхайм пише:

"Пеенето е в състояние с много повече лекота да проникне в духа, отколкото инструменталният звук, тъй като то произлиза хармонично от представата за духа и волята на въображението... Пеенето води със себе си страстите и чувствата на пеещия и чрез тях раздвижва и чувствата на слушащия, възбужда неговата фантазия чрез душата, сграбчвайки сърцето, прониква до неговите дълбини, задвижва крайниците и кръвта..."

Моите наблюдения над хористите, с които работя  (в училище и по проекти) ми позволяват да твърдя, че "пеещите" ученици посещават училище с по-голямо желание, отличават се с по-висока умствена работоспособност и имат повишено настроение. Кои са детерминантите, благоприятстващи подобряването на речта при заниманията с хорово пеене?

1. Хористите практикуват доверително общуване, което влияе благоприятно върху психичното и телесното им здраве. Този фактор подобрява желанието за контакт, а той е от съществено значение за провеждането на логопедичната терапия.

2. При решаването на проблеми от музикален характер учениците си оказват практическа и информационна помощ, което подобрява вербалните интеракции.

3. Повторението на музикалните текстове укрепва фонацията, подобрява артикулацията и прави по-интересна автоматизацията на определени групи звукове.

4. Чрез редовните участия в социални дейности (концерти, спектакли, фестивали)  се осъществява социална интеграция.

5. Хоровото пеене помага на учениците със заекване да усвоят в непринудени ситуации правилата за дишане, акценти,спазването на паузи, изразителност на речта, плавен говор.

6. Съчетаването на логоритмичните упражнения с пеене води до подобряване на общото психомоторно развитие на детето. Подпомага се "изявяването на ритмич

ните рефлекси и координацията на движенията".

7. Музикално-ритмичните дейности водят до преодоляването на редица затруднения в говора.

Много е важна корелацията между социалните отношения, които осигурява хоровото пеене и психофизическото здраве на децата. Хоровото пеене е вид колективна дейност, изискваща точност на задълженията и внимание към останалите участници. Много е вероятно социалната подкрепа, снижавайки равнището на стреса, да осигурява нормалното функциониране на имунната система.

Известен е големият разрушителен ефект на стреса върху умствените функции и психиката:

- Освободеният кортизол в стресова ситуация възпрепятства използването на кръвната захар от главния мозъчен център на паметта (хипокампуса). В резултат на това напрегнатото дете не може да учи пълноценно.

- Свръхпроизводството на кортизол уврежда функцията на мозъчните невропредаватели (обучението се превръща в бавен и мъчителен процес)

- Големите дози кортизол убиват мозъчните клетки (постоянният стрес уврежда интелектуалните функции)

Тези известни закономерности предполагат мотивираното включване на хоровото пеене като част от мултимодалната терапия, с цел постигане на релаксация и душевен комфорт.

Паулу Коелю твърди: „Вярвам, че всеки човек, четейки някаква книга, режисира свой собствен филм в главата си,п ридава точно определени лица на персонажите, издига декори, чува гласовете им, долавя миризми. И затова, когато този човек отиде да гледа филм по роман, който му е харесал, винаги излиза от салона с усещането,ч е е бил излъган и винаги си казва: „Книгата е по-хубава от филма".

Този феномен се дължи на различието в асоциативния (синестезийния) поток при отделните индивиди (автора и реципиентите)...

Включвайки различни произведения на изкуството в мултимодалната програма за подобряване (плавността) на речта обобщено можем да направим заключението, че в романтичната естетика се явява тенденцията към сближаване на поезията, живописта и музиката - т.е. към синтез на изкуствата.

Резултатите от изследването на речта и интелекта са представени обобщено. Съпоставителното изследване на зависимостта между комплексната балова оценка на речта (по Васил Стамов)и коефициента на интелигентност (по Векслер) доказва значителната зависимост между проучваните явления. КБО (реч) при учениците с лека умствена изостаналост е в права значителна зависимост с IQ по Векслер. (R1-0,595366286 при р <0,01) Тази зависимост нараства и в края на експеримента (след прилагането на мултимодалната програма за подобряване на плавността на речта) данните са следните: R2=0.67 при р <0,01.

При учениците в норма също има положителна динамика на развитие на проучваната зависимост. В началото на експеримента R1-0,78 , а в краяR2-=0,792 при р <0,01.

Анализът на проучваните зависимости води до извода, че най-съвършеният начин за изява на интелигентността е речта. Трябва да се търсят всички възможности за нейното ранно развитие.Л огично е, че детето с по-голяма езикова компетентност и говорни способности ще развие по-пълно интелектуалния си потенциал (интелект А-по Хеб). Формирането и изграждането на интелекта и речта при всички деца с езиково-говорни аномалии е възможно дори в условията на сериозни дефекти на мозъчните и личностните структури,н о е важно да се открият методическите средства за постигането на ефективност в този процес. Затова е необходимо логопедът (експериментатор) да осъществява дълбок анализ на зависимостите между нарушените компоненти на езиково-говорната система и различните процеси. Проучването на тези зависимости при експериментално обучение посочва компенсаторните механизми и резервните възможности на централната нервна система. Данните сочат, че учениците съществено са подобрили своята лексикална компетентност. Т.е. приложението на мултимодалната програма не е ориентирано единствено към усъвършенстване на прозодическите компоненти на речта.
    Мултимодалната терапия дава невероятни сили на паметта, но никой от учените  не е сигурен защо се получава така. Хипокампът е област за запазването на информацията  и възпроизвеждането й от  епизодичната памет. Невроните в хипокампа се характеризират с явлението дълготрайна потенциация. Те се характеризират  със  своята мултимодалност - т.е. възможност да интегрират сетивната информация от полетата, които са мономодални и да обработват отделни признаци на сетивните стимули. При изработването на мултимедийните поздравителни картички всички изследвани деца успяха в края на занятието да разкажат най-важните моменти от сюжета на "своето произведение". Тази новооткрита закономерност вероятно се дължи на факта, че се осъществяват повече асоциативни връзки за всеки  спомен - почти по същия начин, както поглеждането към дадено число и произнасянето му на глас ни помага да го запаметим по-бързо. Убедителен е примерът, че много по-лесно се запомня една разходка във вледеняващо студен, блестящ ден с прекрасна музика, защото всяко от сетивата изпитва нещо запомнящо се. Но в това изследване основната идея се базира на предварителната хипотеза, че музикалната интелигентност е първична в йерархията на когнитивните домени и стимулира развитието на останалите интелигентности, поставяйки нови предизвикателства към недостатъчно  проучения проблем за сензорната интеграция. Важно е да се отбележи, че при повечето от децата с умствена изостаналост е налице ниска степен на развитие на слуховия и зрителния анализатори, на тактилно-двигателните възприятия. Координацията между дейността на кората и на сензорните връзки едва се заражда. Но като се знае, че в процеса на педагогическото въздействие (в случая мултимодална терапия) се активизира мозъка, неговата способност за регенерация на нервна тъкан и подобряване на функцията, може да се изкаже предположението, че особената организация, съдържание и методи на обучение, обезпечават решаването на общоразвиващи и корекционни задачи, позволявайки не само да се определи степента на формиране на чувството за ритъм като способност, но и да се оказва положително влияние на процесите на морфологично и функционално съзряване на мозъка.
    Зрение, слух, осезание,в кус и обоняние. Ако мислим като Леонардо, то тогава съзнаваме, че това са ключовете, които отварят вратите на опита. Той обосновава тезата, че петте сетива са служители на душата. А учените-невропсихиатри доказват убедително, че именно смесването на сетивата води до повишен приток на кръв в  кортекса чрез активизиране на лимбичната система, която е наречена" връзката между ума и тялото". Тази система има удивителни свойства, защото нейното развитие отбелязва началото на социалното взаимодействие. Лимбичната система е мястото, където умът среща тялото. Именно там ендокринната система влиза в директна връзка с мозъка и се намесва в неговата работа. Така мисълта "среща "чувството, контролират се емоциите и се сортират спомените. Лимбичната система работи в тандем с мозъчната кора, за да формира мислите и чувствата, настройвайки физическите реакции на тялото към тях. Според изследователите проявите на интелигентност (вербална активност в частност)се отключват от лимбичната система. За да се подобри запаметяването (в нашия случай разширяването на лексикалния състав), лимбичната система трябва да бъде будна, активирана и дори възбудена, но не и претоварена. Тази закономерност трябва да се съблюдава от педагозите при реализиране на мултимодалната програма. Ако лимбичната система е обременена от безпокойство (в резултат на стрес), ще страда и паметта на ученика. Същият резултат обаче се постига и ако лимбичната система е притъпена от досада и отегчение. Сравнителните изследвания на резултатите от проучваните зависимости доказват, че "синестетичното обучение"  (мултимодалната терапия) води до по-точното и бързо настройване на лимбичната система, повишавайки настроението и освобождавайки артикулриите (тези мозъчни структури, които подбират определени усещания сред бушуващия в мозъка ни океан от най-различни възприятия, на които придават определена форма. А последващото събиране на информацията от сензорните канали и нейното интерпретиране (сензорната интеграция) - застава в основата на по-нататъшното комплексно обучение и адекватно поведение.
    Всъщност тук трябва да поставим "короната" на музикалната интелигентност по много причини. Нека ги обосновем. Музиката притежава уникалната способност да снема напрежението и да придава "вкус" на всичко. Обогатяването на слуховите възприятия се отразява положително на сетивната култура. Връзката между слуховия и речедвигателния анализатор е безспорна. За да се развие правилно централната нервна система в ранното детство трябва да се приложи подходящо обучение (да се натрупа опит) именно по време на сензитивните периоди. Сензитивните периоди в развитието на комплексното поведение (езикът и социалното общуване) отразяват сензитивните периоди в развитието на невронните вериги, които обезпечават тези поведения. Ефектите на опита (правилната терапия) се заключават в способността да се управляват и насочват промените в мозъчната архитектура и биохимия.
    Резултатите от проведените експерименти (за изследване на зависимостта между реч и интелект при приложението на мултимодалната програма) показват, че някои молекулярни и клетъчни промени в мозъка на учениците с езиково-говорни аномалии могат да бъдат насочвани успешно. Освен това някои интервенции чрез мултимодална терапия, занимания с музика (увеличават драматично пластичността на нервните процеси,което превръща синапсите в зрели вериги, формирани от ранния опит. Т.е. настоящето изследване показва, че чрез мултимодалната терапия са намерени точните начини за манипулиране на капацитета на пластичност на невронните вериги, което е довело  и до  успешно развитие и подобряване на речта и нейната плавност.
    Според много автори музикалното възприятие (например слушането на музика)  развива активно всички психични процеси на личността, а изпълнението на музикален инструмент предполага действено психо-моторно развитие и на двете ръце едновременно. Друг аргумент в подкрепа на изказаната хипотеза за първичността на музикалната интелигентност в йерархията на когнитивните домени е следният. През първите 3-4- месеца бебето получава основната информация чрез слуха. Според изследователи (Пенка Минчева) от  12 до 15% от получаването на информацията се дължи на слуха. Т.е. в първите етапи от развитието на детето съществува период на преднина  за доминация  на слуховия анализатор. Затова то започва много рано да реагира на изразителността на говора и тембровата характеристика на звука. Само височината на тона се възприема диференцирано по-късно. Тези научни факти обясняват голямото значение на музиката като основа за успешната мултимодална терапия и правилното нервно-психическо развитие на детето.
    Доказано е, че музиката пристига 80 пъти по-бързо в интегративния център на мозъка в сравнение със словото. А Стефан Мутафов прави изследвания и открива, че дори при деца с  тежка и дълбока степен на умствена изостаналост се срещат първично съхранени музикални способности (метроритмично чувство и тоновисочинен усет). Учени от Калифорнийския университет правят опити и също доказват, че музикалната интелигентност е първична. Музиката е разбираема за всички на подсъзнателно равнище и не се нуждае от преводачи. Нейното успешно възприемане зависи от нагласите, интелекта и предишния опит на реципиента. Много изследвания показват, че при деца с неврологични заболявания има наличие на нарушения  в надмодалната перцепция (т.е. сетивата са в норма), засягащи зрително-пространствения и ритмов гнозис. Тези проблеми рефлектират върху разбирането и употребата на на думи, обозначаващи пространствени отношения, посоки и ляво-дясна ориентация. По подобен начин нарушения се откриват и във вербалната времева перцепция, изразяващи се в трудности при разбирането и продукцията на думи, обозначаващи време. От своя страна ритмовият гнозис, който е свързан с възприемане, продуциране и програмиране, има отношение към скоростта на слуховото декодиране на фонемите, което е ключ при разбирането на прочетеното. Ето защо музикалните занимания са определящи  и от особена важност в ранното детство. От западното изучаване на анатомията знаем, че пръстите и ръцете са високо представени в мозъчната кора. Определени
движения на ръцете и пръстите (при свирене на музикален инструмент например) помагат на мозъка да "моделира" физическата координация и да се развива с по-бързи темпове.  Този факт е в подкрепа на идеята за първичността на музикалната интелигентност  в йерархията на когнитивните домени.
    М.С.И. (12 годишен с епилепсия) проговори много късно, първоначално възпроизвеждайки ритъма (с движения на тялото) на песните, вокализирайки и постепенно започна да повтаря част от текстовете на  по-елементарните песни, предвидени в програмата. Друг ученик (със синдром на Даун и аутизъм) не желаеше да се включва в никакви колективни дейности, но ритмичните игри с музика започнаха да му харесват и за коледното тържество той спонтанно заигра танца на кончетата заедно с другите ученици. Може да обобщим, че мултимодалното обучение посочва пътя от сензорната към социалната интеграция, развивайки езиково-говорните и комуникативните способности на учениците в неравностойно положение.
    Тестовият профил на двете групи деца (с интелект в норма и патология) демонстрира неравномерното развитие на отделните интелигентности (лингвистична, логико-математическа...) при учениците с езиково-говорни отклонения. При децата с интелект под нормата (IQ<70) тази неравномерност е много по-силно изразена. Но и подобряването на различните показатели (за реч и интелект) след приложението на мултимодалната програма е по-ясно изразено и осъществено с по-бързи темпове. Анализирайки резултатите и постиженията на учениците може да направим заключението, че сложната структура на експерименталната мултимодална програма е подобрила дейността на онези участъци от мозъка, които отговарят за успешното изпълнение на задачи в областта на езиково-говорната компетентност. Т.е. "синестетичното обучение", реализирано чрез различните упражнения, застъпени в програмата, подобрява умствената работоспособност и говорната активност. При провеждане на опити с визуализиращи методи се установява, че страничната повърхност на челната корова област се активира в хода на задачи,изпитващи работната памет за стимули с различна модалност (Owen,1997) Заедно с това се улеснява вграждането на учениците със специални образователни потребности в класа. Включването им в група със здрави деца води до преживяването на чувството за социалност. Учениците с нарушения в интелекта се приобщават към здравите и съвместно с тях рисуват декорите, изработват атрибутите, променят песните, описват нахлулите в главата им образи, породени от музиката. Т.е.насочвани към себеизразяване, те автоматично се самозареждат. Какво прави един учител добър?
    Повече от всичко друго това е способността да помогне на ученика да опознае себе си. Личният опит е източникът на мъдростта. Методиката на синестетичното обучение насочва участниците към себеизразяване в творческия процес, без да се замислят - т.е. спонтанно. А процесът на изпълнение на мултимодалната програма се превръща в творческа работа, която несъмнено доставя удоволствие. Съвместните занимания на деца с интелект в норма и  патология, помага на последните да надмогнат своята фрагментарност и извличайки подкрепата на груповия потенциал да постигнат по-високо равнище на говорна изява и духовно развитие.

Използвана литература:

1. Гелб,М. - Как да мислим като Леонардо да Винчи,2006

2. Донева,Й. - статии в Интернет - blog.bg, pomagalo.com, otkrovenia.com

3. Карагьозов,И. - Диагностика на децата с психически отклонения,В.Търново,1995

4. Мерджанова,Я.-Мултисензорно обучение-методологически и педагогически основания - Стратегии на образователната и научната политика,2003,кн.4

5. Минчева,П. - Музиката и интелектът,С.,1994

6. Попов,Т. - Терапия и профилактика чрез изкуство

7. Цветкова-Арсова,М. - Сензорната интеграция при деца със специални педагогически нужди,С п е ц и а л н а п е д а г о г и к а,2002,кн.4

8. Янев,Е.- Скици с разноцветна креда,С.,2005

Автор:

Йорданка Йорданова Донева

Специален педагог, специалист-логопед

Ресурсен център за подпомагане и интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности-РЦПИОВДУСОП

Гр.Търговище ул."Клисура"№1

Тел.88704

Моб.тел.-0895660396