Помня – първо се намирахме на летището. Какво се случи след това? Ами следното: взехме влакчето и пътувахме дълго, дълго, дълго.... И скоро се озовахме сред дървета, хълмчета и индустриални зони, които се редуваха пак с дървета и възвишения.

И така се случи, че просто я изпуснахме! Изпуснахме Барселона – огромния, космополитен, туристически град! Сега мога с гордост да отбележа, че само пътешественици от нашия мащаб могат да прозяпат такъв мащабен град!

Пътешествениците бяхме аз и Х. Странното е, че ни трябваха още поне четиридесет минути пътуване, докато вземем разумното решение да слезем. Свечеряваше се.

- Извинете – обърнах се на испански аз към жената, която седеше зад гишето на влакчето там, където се озовахме. - Изпуснахме си гарата. Пропуснахме Барселона, обаче искаме да се върнем наобратно, без да си купуваме отново билет.

- Изпуснахте си гарата?! Барселона?!?!?! - иронизира ни тя и се вторачи в нас за кратко с преценяващ поглед – Защо ли толкова добре си го представям! Боже, боже...

Ето такива бяха моите първи впечетления от Барселона. Бих ги определила като впечатления за нещо изпуснато!