Сега, когато се движа през ромската махала в Долна Митрополия и прехвърлям в главата си какво се е променило през годините, ми се струва, че не е чак толкова много. Само дограмата на къщите е сменена с ПВЦ. И ромите ходят на гурбет в чужбина. Иначе всичко си е по старому – боклуците, липсата на улично осветление, голата поляна...
Обикновено когато стане дума за ромите, боравим с негативни квалификати. Като че ли забравяме, че и те са човешки същества. Само че ще се почувстваме различно, когато поговорим с тях човешки за нещата от живота. И дори ще се окаже, че животът им е далеч по-труден.
Ето на портата си стои Таня Борисова и ми се усмихва дружелюбно. Разговорът ми с нея започва непосредствено. Тя е на 64 години, вдовица и пенсионерка, с две деца и няколко внуци. Работила е различни неща от 18-годишна. Но основно в Маслената, в Долна Митрополия, на машини, въпреки че е неграмотна. През целия си живот е работила на смени.
Животът става все по-труден, споделя Таня. Децата са на такава ...