Сега, когато се движа през ромската махала в Долна Митрополия и прехвърлям в главата си какво се е променило през годините, ми се струва, че не е чак толкова много. Само дограмата на къщите е сменена с ПВЦ. И ромите ходят на гурбет в чужбина. Иначе всичко си е по старому – боклуците, липсата на улично осветление, голата поляна...

Обикновено когато стане дума за ромите, боравим с негативни квалификати. Като че ли забравяме, че и те са човешки същества. Само че ще се почувстваме различно, когато поговорим с тях човешки за нещата от живота. И дори ще се окаже, че животът им е далеч по-труден.

Ето на портата си стои Таня Борисова и ми се усмихва дружелюбно. Разговорът ми с нея започва непосредствено. Тя е на 64 години, вдовица и пенсионерка, с две деца и няколко внуци. Работила е различни неща от 18-годишна. Но основно в Маслената, в Долна Митрополия, на машини, въпреки че е неграмотна. През целия си живот е работила на смени.

Животът става все по-труден, споделя Таня. Децата са на такава работа, че не взимат редовно пари. Никой не те чака - трябва да се плащат ток, вода. А пенсията е малка и не стига. Ей така живеят всички роми, пък и не само ромите. Всички сме в безизходица...

Разговорът тръгна в посока на отношенията между роми и българи. Нямаше как да не зачекнем проблема за етническия модел в България и с вижданията на една обикновена жена. Таня заключи , че българи и роми се разбират. Че няма вражда между тях, че живеят в разбирателство и взаимопомощ. Смята така, защото се осланя на собствените си наблюдения.

Да, може би Таня е права, но тя ми изглежда кротка жена и това е вероятно причината да мисли по този начин. Казва, че много добре общува с българите, има много приятели сред тях. Когато се прибира от центъра към дома си, отделя по два часа, защото се среща с хората по улицата, разговаря с тях за добрите стари времена. За нея българите я възприемат без предубеждението, че е ромка. Повече е живяла с българите и за това се разбира с тях.

Таня смята българите за по-цивилизовани отколкото ромите, защото никога до сега не са ù казвали, че е циганка. Спомня си за времето, когато е работила в Маслената, основно сред българи, как задружно са живеели, как са споделяли обща трапеза, как са споделяли и мъките и радостите си. Говори с умиление.

И въпреки че е различна, защото е ромка, тя не се срамува от произхода си. Не се срамува от това, че живее в ромската махала. Даже смята, че се чувства добре в махалата, защото е сред свои, както казва. В махалата живеят задружно, помагат си по сватби и по погребения. Казва, че и децата ù са уважавани.

И макар да е ромка и обикновена женица, Таня е с изострено чувство за справедливост. Смята, че е не справедливо да съществува в условията, в които живее. Ромската махала рязко се различава от останалата част на селището. И това видимо поляризиране ù носи болка, защото смята, че е не справедливо. Защото никой не чува гласа на ромите, че те имат нужда от по-нормални условия на жизнена среда. Улиците не са асфалтирани подходящо, нямат канализация, нямат клуб, където да се събират. Мъчително е да се живее в подобна жизнена среда.

Хората от махалата живеят много бедно, на ръба са, защото няма работа за ромите. Таня споделя, че за ромите няма работни места. Ако българин и ром кандидатстват за едно работно място, с предимство се ползва българинът, недоумява защо се получава така. Защо има такова деление на хората. Смята, че ромите не са непълноценни същества и хора от втора ръка. Смята, че и те са човешки същества и те имат правото да живеят нормално и да работят.

Лошото е, че никой не е загрижен истински да реши проблемите на ромите. Само приказки, приказки, приказки... Особено по изборите, всеки обещава. И когато влезе във властта, забравя своите обещания. Таня смята, че това не е правилно. Безпаричието убива хората - било то роми, българи, турци... Трябва тези, които са на власт, да обърнат внимание на  хората.

Спомня си, че преди години е получава земя, която е обработвала, гледала е много животни в двора си. Живеела е много по-добре, отколкото сега. В момента има само едно магаре и едно куче. Имала е много, а сега няма нищо. Всичко е правила в името на децата си, защото ги е гледала без баща. Вдовица е от 23 години. Мъжът ù е бил убит. Даже кръвнина не е получила. Не могат да намерят кой е убиецът.

Таня се интересува от всичко, което се случва в България и по света. Винаги следи новините и е много добре ориентирана. Онова, което ù дава надежда и осмисля живота ù, са децата и внуците ù. Радва се много, че внуците ù растат, но съжалява, че не е в състояние да им помага.

Способни ли сме да променим представите си за ромите? Необходимо ли е да подхождаме винаги с предубеждения към тях. Какъв е смисълът на деленето на българи и роми? Ето с тези въпроси в главата си тръгнах.