LONTANA (Даша)
246 1356
Nov 1, 2007, 1:03 PM

КЛОАКАТА НА МРЕЖАТА 

  Podcasts » Social articles
4402 0 36
12 мин reading
 

 

 

"КЛОАКАТА НА МРЕЖАТА"

или "Опасната игра на "големите" играчи"

         

 

          Не отминавай, спри, прочети. Може би ти или твоето дете си бил или ще бъдеш неволен участник в тази игра. По-точно пионката, която местят "големите" играчи или бялото мишле, с което си играят. Не навън, а във виртуалността. Оня свят, в който, скрити зад анонимността, хората спокойно и без задръжки  свалят маската, която носят през деня и завесата от онова АЗ, което само те познават. Свят, в който  освобождават съзнанието си, преминават бариерата от правила, забрани, закони, пускат духовете от бутилката,  дават воля на бесовете, освобождават комплексите.  В този свят могат да се наслаждават на "силата" си "да победят" Дявола, отдавайки му се с наслада и да се кискат в лицето му, опиянени от чувството за вътрешна свобода, докато всъщност не те, а той здраво ги държи в обятията си. Тук могат да пуснат на воля ексхибиционизма, нимфоманията, садизма, педофилията, които в реалността трябва силно да подтискат. И утре да бъдат отново почтените политици, бизнесмени, съпрузи и родители, онези, които говорят за добродетели  и морал и са безкрайно учудени и възмутени от пошлостта и бедността на реалността около нас. Жалката истина е, че тук тези хора освобождават единствено злото, което носят в себе си, комплексите, страховете и психическите си проблеми. Ти може би не си такъв, може би подтиснат от самотата си в една отблъскваща реалност, се пренасяш в този свят, с искреното желание да намериш романтика, приятели, интересни разговори с единомишленици или спорове с инакомислещи. Може би... Но не забравяй, че точно тук, в този имагинерен свят многократно по-лесно можеш да попаднеш "в ръцете" на онези, от които бягаш в реалността.

          И така - ти си самотен. Ключът към този свят т.е. мишката е в ръката ти, пред тебе е "свободата", събрана в един екран. Не е истинската свобода, защото си изключил усещанията си, но все пак е някаква свобода. Може би си на 13, на 30, 40, 50 или 60 години. Самотници има във всяка възраст. И тръгваш. Мислиш че си готов да се гмурнеш в това необятно въображаемо море, предлагащо ти да се измъкнеш от сивотата на ежедневието. Къде  спираш? Естествено в онези "пристанища", които ти предлагат приятелства и запознанства. И може би флирт - защо не. Никът е готов. И стъпваш на онази хлъзгава дъска, вятърът е силен, вълните високи. Ти си готов да сърфираш.

Мислиш, че си готов, макар че никога не си го правил.

          И тогава  идват те. Онези, които са тук от години и познават всички, които като тебе искат да избягат от самотата. Но всъщност не всички искат това. Всъщност - много малко. Всъщност - почти никой. Защото почти всички са там за едно - за да освободят оня, другия вътре в себе си, когото едва прикриват през деня - злия, похотливия, перверзния, патологично извратения. Не вярваш? Ще повярваш, когато веднага те заградят от всички страни "играчите". Не се учудвай, ако си жена на 40-50-60 години и недозрели момчета на 20-30 години ти предлагат да станат твои "сериозни приятели" или направо те питат имаш ли скайп и камера. Защо ли им е? Не се учудвай и ако си на 13-15 години и същите тези "момчета" направят с тебе същото. В тези сайтове има и други, които открито, "без срам от похот" (както пише един поет в своя творба) си пишат какво точно търсят. Например някой, 52 годишен мъж, скрит зад ника "специален доктор", търси нещо рядко срещано:  

"Търся нещо рядко срещано

Търся жени 20-45г. които като свършват се напишкват. Това се среща доста рядко, защото жените се притесняват и го подтискат, с което се лишават от най-пълноценното възможно преживяване. Казвам това като лекар, успял да го срещне 4 пъти в своята секс практика. Ако жена с подобна дарба се заинтересува, може да пише на e-mail. Освен това обожавам жени с големи клитори."

          Не е изключено дори да те посети някоя от тези дами с рядко срещана истинска дарба (!)  , за да ти предложи да се изпишка върху тебе, или пък "дискретни" господа, демонстрирайки ти съвсем недискретно нагледно, със снимков материал огромните размери на мъжкия си атрибут.  Никога не забравяй, че момчетата и младите, надарени мъже могат да не са точно от същия пол, а от другия, пътнички от плуващия в същото море кораб "Сафо", а могат да бъдат и не изживели пубертета си или по-точно уплашени от старостта старци, които природата вече е лишила от мъжката им сила, но затова пък е оставила перверзното им желание като охлюви да олигавят някоя "млада тревичка", макар и не наистина, а само на кино.  Ако пък си бързо влюбчиво младо създание     и успееш да се влюбиш "безумно" и да включиш камерата, за да докажеш любовта си на далечния любим, можеш най-неусетно да станеш звезда от порно-филм, който може да се продава някъде по света. Е, разбира се, ако много те бива в секса пред камера или си изключително красива още  неразцъфнала "розова пъпка", полу-дете  на 12-15 години. Полу-дете, на което загрижените за бъдещето му родители, поставяйки на бюрото му тази машинка, която сега е пред тебе, са  преценили, че вече могат да предоставят свободата за достъп до Мрежата. Достъп и възможност за участие във всичко, което този невидим свят предоставя, забравяйки за опасностите, които дебнат все още неукрепналата му психика и неоформеното му съзнание. Те му дават свобода, а свободата е отговорност, не безотговорност. Отговорност, за която на тази възраст никой не е готов. Навън са наркотиците, но в този свят опасностите на са по-малки. При това - по-достъпни. Защото тези виртуални срещи и познанства дори и да не се пренесат в действителността, могат да оставят тъмен отпечатък върху живота му завинаги. Какво може да му се случи ли? "По-добре да не знаете." - както отговаря на този въпрос една 13-годишна (!!!) поетеса, която пише доста талантливо за случки и емоции, които не съответстват на крехката й възраст. Аз също се питам какво може да се е случило на тази малолетна звездичка.

          Ако пък вече си на възраст, когато знаеш що е рима и тя е намерила почва у тебе, и ако си попаднала на един неосъществен Яворов, можеш да бъдеш насочена от своя любим и към съответните сайтове за поезия, където да започнеш да пееш в ямб, хорей или амфибрахий за своята любов и да се почувстваш обичана като истинска Жулиета или Мина. Твоят любим също ти отвръща с любовни стихове, може и от няколко псевдонима, защото в хора от "влюбени" в тебе се включват и други. Защо се включват ли? Защото това е игра. Игра на възрастни и стари мъже, които се съревновават помежду си кой от тях е по-секси и както винаги и навсякъде по света, избиват собствените си комплекси, доказвайки на другите, че са по-мъжкари от тях. Макар че чувствата, за които ти пишеш са насочени към един и само един любим. Любим, който най-често е само един ник, с най-често чужда снимка и измислен псевдоним. Но ти си имала глупостта да се влюбиш в тази виртуална сянка. И "той" също уж е влюбен в теб. Ти се чувстваш но седмото небе когато четеш, че за него си цвете, листенце, бисерче, звездица, светулка и  др. подобни галещи сърчицето ти сравнения. Само дето още не знаеш, че може да си "хваната" от някоя жена, обичаща толкова истински своя "Яворов", че е готова да му поднесе една неразцъфнала 13-15 годишна розова пъпка в ръцете и още не знаеш как, като в приказките, светулките "се превръщат в мравки". Пееш възторжено, отначало нежно и романтично, после еротично, но когато почувства застрашена   любовта си, в хора може да се включи и ревнивата жена на твоя "Яворов", която, разбира се също участва в играта и тогава върху тебе да се изсипят змии и гущери, проклятия и има да се чудиш откъде са ти дошли. Любимият, който в действителност може да е старец на възрастта на дядо ти и за когото няма срам от похот, вече мълчи. Тогава стихчетата ти стават сълзливо-сантиментални с много болка, кръв, проклятия, омрази - всеки според темперамента си. Постепенно, след доста страдание, интереса ти към поезията изчезва и най-често попрището ти на поетеса свършва дотук. Вече не си светулка за никого, чувстваш се сякаш си се превърнала в една обикновена мравка - безлична, кафява, с малко, сухичко, изцедено, прозаично мравешко сърчице.

          Това са те - т.н. "енергийни вампири", които те изсмукват емоционално. Това е тяхната игра, която се играе от години и ти не си първото хванато по един или друг начин девойче или млада жена. Всичко е организирано. Ловците на "светулки" са не само самите самци, но дори и истинските любими от кораба "Сафо", които се включват, за да "доставят" на своите любими млада плът за виртуалните забавления.

         Ако се отдадеш продължително време на паралелно четене на стихове в няколко сайта за поезия, можеш да направиш доста интересни връзки между стиховете и стъписващи умозаключения за игри по ръба но престъплението и закона. И да ти стане доста тъжно и понятно защо във времето на поетичния небосклон  на сайтовете изгряват като нови звезди млади, че даже и малолетни поетеси, и след като изплачат една любов, изчезват от  хоризонта. Затова пък, подгрели за кратко чувствата си на огъня на виртуалната "любов", няколко "Яворовци" са успели да изсмучат от тебе и от себе си няколко стихотворения, които после може би ще включат в новата си стихосбирка, ако са достатъчно стойностни, за да влязат в такава.

          Не вярваш? Да, звучи невероятно, но този театър с дълбоко законспирирани актьори се разиграва тук, в този виртуален свят на сенките, където всичко е дълбоко прикрито зад анонимността, където можеш да прекрачиш закона и да дадеш воля на патологичните си отклонения. Да, хомосексуализма не е извън закона, но склоняването към сексуални контакти на малолетни - да. Защото такива хора не са измислица, а съществуват. А виртуалния секс и извращения с деца са не по-малко опасни от реалните, тъй като нанасят непоправими последици върху съзнанието и съответно върху съдбата на детето. Защото до 18 години човек, според биологичните и социалните, закони е дете. А за родителите - винаги. На това място искам да цитирам един показателен и назидателен откъс от разказа "Сериен учител" от един автор от Асеновград Стефан Димитров Кръстев, публикуван в "Хули" , който може би повече родители би трябвало да прочетат, за да се замислят за своите деца и за отговорността, която те стоварват на плещите им, предоставяйки им неограничен и ранен достъп до Мрежата. И да преценят дали те са готови за това.

          ".... Настроих снайпера на необходимата честота. Улових обекта. Приличаше на ангелче. Седем годишна. С дълги до кръста кестеняви коси. Крехка като врабче. Смееше се дяволито. Ето точката, точката в черепа й, където няма да почувства болка. Къде изчезна. Спусна завесата, но тя никога не я спуща. Проучих я тези дни. Сигурно си играе и след малко ще я вдигне. Да почакам ли или да си тръгна? Моят дълг е да я изчакам, но тези дни я обикнах. Жалко за детето. Просто попадна в окото ми. Затворих очи. Изкушаваше ме мисълта за провал. Изгубих няколко дни, какво пък толкова. „Когато застанете за обстрел. Само когато застанете, вие сте божества. Ако в античният свят Амур е бил бог прострелващ в сърцето, днес в постмодерният век вие сте божествата които прострелвате в разума." - кънтяха думите на обучаващият. Сега ме плашеха. Други си припомнях: „Ти няма нужда да мислиш. Има хора които мислят вместо теб."Тресеше ме.„Знанието е всеобщо благо. Само егоистите имат свои размишления, а те ги затварят в себе си. Водят до страдание. Важни са уменията, не мислите. Днес мултимедията съхранява всичко онова което някога е натоварвало умовете на хората. Повече съществувай, по-малко мисли. Всички знания са в процесорите, достъпни, на един клавиш разстояние. Някога е имало институции за инквизиция, наречени училища. Тогава те са били необходими, но днес няма логика която да ги оправдава. Ти няма нужда да мислиш. Има хора които го правят вместо теб. Да мислиш ти, вместо тях е обществено безотговорно, защото те са професионалисти и го правят по-добре от теб. Те знаят как трябва да се облечеш и как да любиш партньора си, какво ти се яде днес, какви са всички твои желания и как да ги осъществиш, какво те прави щастлив и какво не ти носи радост. Каква дреха да облечеш и кои дни за седмицата са подходящи за следващата ти пластична операция. Какво обичаш да правиш и какво няма смисъл да правиш. Радвай се и смей се. Повече съществувай, по-малко мисли. Всичко е измислено. Няма време за мислене. Мислят печалните. Знанието е достъпно, даденост е, а какво ти е необходимо, обществото знае и лесно можеш да го изтеглиш от мултимедията. Пази се от учители. Те застават със снайперови пушки на покривите и прострелват с импулси стимулиращи мозъчната кора към мислене. Това са обикновени садисти, но държавата ги взема на работа, защото трябва да има мислещи хора. За назидание. За да ги виждат нормалните от страни и да им се присмиват. За да страдат и да будят страх и отвращение. За да вижда обществото, че мисленето до никъде не води и да се наслаждава на живота си."..."

 

          Е, как мислите, вие от мислещите ли сте, или от другите, от опитните мишлета? Готови ли сте вие и вашите деца за този постмодерен век, в който толкова самозабравили се, самозвани, обхванати от мания за величие и превъзходство "божества", развихрили своето покварено въображение в Мрежата очакват, за да ви прострелят в разума? Да мислят вместо вас? Да ви манипулират?  Да ви употребят? Въображението на твореца не може да бъде ограничено, разбира се. Но творчеството е съзидание в името на хуманността, в името на човека, а не разрушаване на ценности.

       Затова може би е време съответните органи и в България, както навсякъде по света, да намерят начини и средства да се намесят адекватно в този вид престъпност и всички тези, опасно и престъпно заиграващи със съдбата на малолетни, хора с душевни или други проблеми и престъпни действия, да бъдат въдворени в съответните им места за лечение или изолация. А дотогава е по-добре да не забравяме, че Мрежата е многолик сериен учител, зад когото се крият много серийни изнасилвачи и убийци.

          Ако си стигнал до тук и вече четеш тези редове, значи можеш да направиш и своя избор - дали да останеш HOMO SAPIENS или марионетка на конци в нечия игра. Е, имаш ли свободата да избираш?

 

 

 

© Даша All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатлена съм от дълбокия анализ...призив към собственото търсене на доброто
  • 16-03-2008г. 09:37"и той остави цвете..."виж в моите произведения ...там е развита темата .Пак лъжи и заблуда но накрая той е там .С хепи енд е ...смисъл не е -със тъжен но събуждащ край е.Хвърли му ти око и кажи.А за вчера малко се нахвърлих на това че прекалено се акцентира на гаврата на мъжът .Но като виждам как хулиш червената шапцчица в тази виртуална приказка ,...вълкът не е много за жалене
  • Благодаря ви отново.
    За съжаление сте прави.
    Интернеткомуникациите са едно постижение, което в ръцете на злото може да се обърне срещу хората, осакатявайки младежите завинаги. Уви!
    Цвети, страшно е, че точно тук, скрит зад анонимността, човек може да бъде себе си повече отколкото в реалността, където има правила, норми, закони, с които все пак е длъжен да се съобразява.
    Смешко, съжалявам, но не мога да отворя това, което ми препоръчваш.

  • Здравейте приятели. Даша, благодаря за темата. Включвам се с леко закъснение, но ми се ще да споделя нещо. Ще съм кратка (надявам се .
    Някой (нямам представа мъж или жена, нямам си идея и за възрастта) е използвал моето име и регистрация от тук и е качил нещо мое на друг сайт. Трябваше ми малко време за да разнищя положението. В конкретния случай намеренията най-вероятно са били добронамерени. Поне така ми се иска да вярвам. Но факта, че някой може да пише някъде от твое име и ти няма как да повлияеш на този поцес, е меко казано притиснителен. Та исках да кажа, че в един момент пола не е фактор, възрастта - също. Всеки може да стане обект на каквато се сетите манипулация. Дори манипулацията може да има позитивен мотив. Въпросът е, че манипулаторът, колкото и да са били добри намеренията му в началото, в един момент може самият той/тя да изпусне нещата от контрол. В един момент се замислих до колко умно е било да използвам собственото си име. А ми се ще да мога да се представям за себе си. Смесени чувства се разбуниха в мен. От една страна - някой ме е прочел и ме е харесал. Толкова, че е решил да ме сподели с други хора. И то с хора, които със сигурност могат и да четат, и да пишат. От друга страна този похват може да бъде използван по всякакъв друг повод и за всякакви цели. Разбира те ли? Виждате си името някъде и неща, които не сте качвали вие. Но името е вашето. Та темата тук е много, много актуална и има много измерения. В случая, който ви разказах, аз намерих начин да се свържа с човека, на чийто сайт беше използвано името ми. Освен това аз вече имах регистрация там и тя, за мой късмет, тя е различна от тази тук. Но не винаги е възможно да се корегират нещата. Няма как да спрете някой да използва вашето име, а четящите няма как да се сетят, че това не сте вие.
    Какво да кажа. Да бъдем внимателни. Няма застрахована възраст, нито застрахован пол. Още веднъж благодаря на Даша за темата.
    Нека всеки бъде себе си.
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=103908

    прочетох .Ти хвърли око на това .Аз пък имам по романтична и нереалистична (ако може да има реална)представа за нета.Опитвам се да го приема като свързване на самотни души .И да вдъхна кураж че има човек наистина от другата страна и е по-лесно да стнеш да отлепиш гъза си от компа и да ..обичаш .При теб погледът е друг.А гаврите които се случват? Като в живота е каквото те влече !А в нета е умножено по 10.Като скитане в психопрофили.Скромният библиотекар е новият виртуален Чикатило.Малкото момиче е една неутолима нимфоманка.И абсурдното е че се гордеят с това .И понякога в този капан на болни мозъци попадат само ,представящи за такива за да са част от "театъра " от играта на "големите играчи"...А кой ще моделира култура на ползване ?Всеки един от нас...
  • Как какво? Няколко неща - липсата на морал, липсата на разум, хормона, суетата да получават комплименти, да "блестят" като звезди, да получат аплодисменти от мъжа, който после ще се подсмихва на плиткоумието им. Защото мъжете се възползват от леснодостъпни жени, но не се влюбват в тях и не ги правят майки на децата си.
    А по въпроса за виртуалната "любов", можеш да прочетеш нещо мое:
    ВИРТУАЛНА БОКАЧЕСКА /Мессер Бокачо ряпа да яде/
    публикувано на 23-11-2006г.
    Препоръчвам ти го. Интересно е.
  • добре де какво кара майка на детето си която е отпуск по майчинство да се "мотае " в сайтове за запознанства?Там да търси млади момчета ?Хормонния дисбаланс ли само ?Какво кара тийнейджърката да прави същото и да се качи при онзи скъпия "витринния"?Какво ги кара ,съблазнява?Ние придизвикваме и моделираме това желание в тях така ли ?Няма да се съглася че само и единствената причина е в мъжът .Той е виновен и че ги е подмамил и излъгал и после пък следващият е виновен че е подмамен и излъган.А относно нета(за който е статията но нета е живота ..отскоро) .Ей как им се стопля душата на лелките като намерят това което вече нямат.Когато мъжът им е вече уморен и употребен.А те -мъжете пък наваксват не спят .Залитат по момичета....незнам незнам ...радвам се че ме караш и не само мен да мисля ...Но какво ще се случи когато бащата има виртуален контакт със дъщеря си ?Представи си го .И тяхната реална среща ...хахахаха...представили се за нещо което не са .Става за разказ.Поздрав!!!
  • Ами за добро или за зло човечеството се развива, Смешко (Георги).
    Съгласи се, че прабаба ти не е "осакатила" нито прадядо ти, нито някой друг, а в по-предишни векове - още по-малко. А общества, където е властвал разюздан разврат, са рухвали. Спомни си римската империя до какви низини е достигнала, където кръвосмешението и майцеубийството са били модел на поведение сред най-висшата "аристокрация". После църквата отива в другата крайност, но постепенно ограниченията й са отхвърлени, грехът става приемлив, моралът се отрича и т.н. Всичко става постепенно, като лавина, която набира бавно скорост. Смешно е, Смешко, да се търси първия "грешник" или първата "грешница". Просто развитие, което, дали върви в правилната посока, бъдещето ще покаже. Според мене - не. Защото науката прогресира, а моралът девалвира и технически постижения попадат в недостатъчно разумни ръце. И аз в настоящата статия съм опитала да отразя това.
  • и пак не съм съгласен.Едно момиче може да направи от момчето мъж .Или да го (повтарям се но за мен това е точната дума)осакати.Как един младеж да се бори за по-добър живот и за изграждане на себе си и на любовта си като до него стои едно променливо объркано и омърсено създание.Вината е в предишния мъж .А него кой го направи такъв?Къде и първоизточникът?Кой е първият мъж дето осакати жената ?Или къде е първата жена която стори това на мъжът?
  • Към Смешко (Георги ):
    Благодаря, че си ме удостоил с присъствието си.
    Изненадана съм, че отскоро виждам името ти. Доскоро все се чудех как се казва това умно момче.
    Силния пол са мъжете, а жените са винаги тяхно творение. И ако момичетата днес са такива, то е защото някои възръстни мъже се отнасят престъпно към тях, следвайки единствено нагона си и забравяйки, че утре тези жени ще раждат внуците им. Отвратително е. Чудовищно е. Но жените предлагат поведение, което се търси, скъпи мъже. Ако вие чукате без задръжки жената на съседа, бъдете сигурни, че някой друг ще прави същото с вашата. Защото това се превръща в модел на поведение, който при това се толерира от вас и примерите са тук, пред очите ви. Знаете колко мъже ръкопляскат доволни под стих, където някоя поетеса демонстрира открито поредното си сексуално завоевание. И следва по женски умното заключение: “Ще го направя и аз, щом се харесва!”

    Към The6SiC6Ness6 (Мирослав (SIC) Георгиев)
    Благодаря.
    Мисля, че това “Свалете шибаната маска, бъдете човеци!” е достатъчно, но... Уви! Това е бъдещето на децата.
    Непременно ще видя това, което ми предлагаш.
  • харесва ми целта ти ..харесва ми имам наблюдения над много от произведенията ти ...опитваш се да ги "спасиш " ..а по този начин и мен ...попадал съм аз на осакатените им души ...цял живот ...имал съм възможността и аз да бъда този "Яворов" който да се възползва ...но не ...винаги съм избърсвал сълзите и слабините им и съм ги отпращал а на мен мислиш ли че ми е лесно ...но държа ..държа ...искам да бъда още този който ще бърше сълзите а няма да ги рисувам ...цял живот повярвай ми сърбам попарата от предишни гаври ...и малко ме крепи да не се превърна и аз във анонимния изрод който ще скрие сълзите причинявайки други ...Благодаря ти ...и дано те чуят ...!!!...ти "спаси " момичетата преди те да са осакатили малдите момчета ...малко едностранно е развита темата ти но всичко е затворен кръг ....знаеш ли как едно осакатено момиче ...осакатява свой връстник ?и го превръща в комплексиран изрод ....и пак ...браво!!!
  • Просто няма как да бъда не бъда субективен в тази толкова, лично за мен, болезнена тема. Днешно време е модерно в интернет да си лош... просто, защото другите са такива. А виртуалното пространство, както добре си описала, дава невероятна свобода за онези перверзни умове, които нямат шанса да се проявят наяве. За съжаление парадът с маските не стига до там. Има безброй хора (не намесвам политика) навън, които и не се интересуват от интернет, които уж невинно си играят с млади момичета, но развили умения да бъдат мили, мистериозни и всичко, което може да възбуди любопитството на крехкия пол - нашите деца. И не говоря за дъртите педофили, ексхибиционистите и прочие извратена сган. Имам предвид хората като нас, непроявилите се, ненарушилите нито законите, нито моралните норми. Защото мракът се таи в душата ни. Изкушението да не пристъпиш е голямо, виждайки отсреща, плячката, за която първичните барабани бият неистово в нас.... Или просто обикновено сърцебиене предизвикано от красиво момиче. Границата е тънка.
    Свалете шибаната маска, бъдете човеци!
    Естествено винаги ще има такива извратени хора, защото всичко, което ни заобикаля е извратено.
    Поклон пред теб, LONTANA, и пред наистина замислящите ти разсъждения.

    П.П. Личното ми отвращение от тази тема, може да се види често в творчеството ми. Но един наистина конкретен пример е http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=84967
  • Много силна и най-вече полезна статия.
    Да предпазим децата си, а и самите себе си... Дано.
    Трябва да ги има всички тези статии, есета, разкази и стихове, трябва да се говори по темата - за да чуе и се поучи някой още "недокоснат", за да не позволи да бъде "промит" мозъка му.
    Наскоро в едно предаване засягащо педофилията се говореше точно това, че много често от срам, от притеснение, от мисъл да запазим детето си или себе си от публичното, премълчаваме и търпим затваряйки се в себе си. Но защо? - За да може още някой да попадне в капана ли? Не трябва да е така.

    Поздрав за идеята и реализацията Даша.
  • И аз благодаря, че прочете, Светлана. Уви, за съжаление това е все по-трудно. И е жалко, и е страшно, че хора с претенции за интелигентност и култура използват анонимността, която им дава Мрежата, за да развращават деца.
  • Трябва да пазим всички заедно децата си, защото всички деца са наши. Ти го правиш, опитвам се и аз. Благпдаря ти за това, което си написала, огромно БЛАГОДАРЯ!!!
  • Благодаря отново на онези, които прочетоха и разбраха.
    Ина, твоят коментар провокира два въпроса:
    Позитивно ли е онова, което е за сметка на доброто на някой друг?
    Позицията “Не ме интересува позитивното на другите, важно е моето позитивно.” дали е най-добрата?
    Защото аз мисля, че позитивното е наистина позитивно, когато не е за сметка на доброто на някой друг.
    А това, че съм написала статията не ми пречи да търся позитивното. Напротив, мисля, че помага и на другите да го правят, което се потвърждава от коментарите, които получавам на мейла си. А защо на мейла, а не тука, е трети въпрос.
  • Наистина е добре да се замисли човек... Добре написано. Поздрав!
  • След всички блестящи от остроумие фрази и сентенции, които изчетох до тук, моят коментар ще прозвучи банално - темата е много актуална, дано повече хора прочетат публикацията, дано има по-малко излъгани души.
  • Знам това...Умея да чета не само себе си ...
  • Това е целта ми, Арлина. По-малко хора да се спъват там, където аз съм се спънала. И особено деца.
  • И по правия път има камъни...и по него се спъваш на равното... Иначе имаш аплодисментите ми...да!
  • Apaika (Арлина ) 4-11-2007г. 22:59
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!!!

    След като имам твоите аплодисменти, значи съм на прав път, Арлина.

    Благодаря, Вероника.
  • Първо се научи да виждаш в тъмното,жено!!!Само тогава ще виждаш играчите!
  • Налага се да чета повече, за да не си играят с мене такива, които обичат тъмнината, момиче.
  • Когато четеш на слаба светлина,Даша...чети по-внимателно...и се взирай по-добре...защото буквите ти се размазват и ти четеш едно...пък се оказва,че написаното е съвсем друго...Или просто спри да четеш...
  • Арлина, да чета на слаба светлина понякога се налага, особено в Мрежата, но нито играя, нито живея живот на тъмно.
  • Нищо случайно няма...Права си...губещата не съм аз...
    "Всеки себе си чете..."
  • Мр.Тръмс,
    Никъде не пиша, че е обратима. Просто ми се иска повече хора да могат отсяват зърното от плявата.

    Арлина,
    Ако греша, ти нищо не губиш, но се натъкнах на един диалог, в който магическото число 6 е споменато отново:


    ТЯ:
    Подарявам ти дяволското число 666 , но само едно ми се прие.. (6)
    ТОЙ:
    Мерси за подаръка, ще го запазя, а нищо, че е само 1 (6) за сега, ще събера да станат до 666

    Странно съвпадение, не мислиш ли?
  • Отново нищо не си разбрала...Мислих те за по-прозорлива...Нищо...Поне се опитваш...Жалкото е,че си правиш адски погрешни заключения...Но...ти си знаеш...нали имаш достатъчно житейски опит...
  • Реалноста ,това е което ни се случва,за съжаление тя е необратима!
  • Арлина, от твоите "Маски..." разбрах, че и ти си между шестимата с маските, решили, че могат да поиграят на Голямата игра "Робовладелци срещу роби".
    Ина, извини ме, но не ти разбрах коментара.
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!!!!
    Аз пък се сетих за ЗАПОВЕД 11 на Борис Христов:
    "Не лишавайте от радостта да бъде роб
    този,
    който не иска да е свободен."
    За жалост марионетките преобладават...малко са Човеците :
  • Благодаря ви за прочита и коментарите. Дано всички, които са прочели се замислят.
    Серийни учители има и ще има все повече, но ние сме ония, които трябва да отсеем зърното от плявата. Иначе ще ни лъжат и ще ни убиват който си иска и както си иска. За съжаление. Защото, ZOSIMAX (Димитър), тези измамници са плод на нашето общество и на миналото време.Вашият въпрос ми напомни за едно стихотворение на Ст.Цанев за Мойсей, който 40 години водил народа си към Обетованата земя, но в кръг, докато умре и последният роден в робство, защото “Роденият в робство не може да бъде свободен”.
  • Никога не бях чела нещо подобно, чест прави
    на авторката, дано, дано повече човеци го
    прочетат, с правилната преценка за себе си,
    от тук нататък!!!Сърдечно благодаря!!!
  • Мислещи или опитни мишлета...Актуална и болезнена тема,поднесена с много болка и проникновение.Силно ме впечатли психологическия анализ на проблема.Поздравявам те!
  • Сериозна тема, дълбок анализ, релефни образи ... Поздравления за избора на темата и за позицията.

    Но като се замисля, дали онези общо-взето "бели" сайтчета призоваващи ни да гласуваме за този или онзи привидно нормален кандидат за власт не са също такива "серийни учители"?! Нима тези които те карат да вярваш и никога не изпълняват обещания не те убиват, макар и да си минал 18?!
Random works
: ??:??