Книгата „ДУША КАТО ЖАРАВА“ откри своята публика

На 31 октомври от 18.30 часа в зала „Просветна“ на Народно читалище „Д-р Петър Берон-1926“ бе представена книгата „Душа като жарава“ (Топли спомени за диригента Емил Янев) от Йорданка Донева. Организацията на събитието бе отлична. Техническата обезпеченост- също. В няколко слайда бе представена творческата биография на двамата изтъкнати диригенти: проф. Лилия Гюлева и акад. Емил Янев. Авторът благодари на г-жа Светла Славеева за домакинството и на Министерството на културата за оказаната финансова подкрепа при реализиране на творческия замисъл. Книгата е посветена на 90-та годишнина от рождението на двамата творци. Йорданка Донева припомни крилатата мисъл на Маестро Гранде:

Често се забравя кои са били преди нас и това е много трагично. За съжаление нищо не се прави, младите поколения да знаят за тези даровити хора, защото те са направили своя важен влог за просперитета на българската култура. Трябва да се проумее, че животът не започва с нас, че всички сме продукт на създадена вече традиция, която следващите артистични поколения трябва да обогатяват. Нима не трябва да се замислим върху това?....

                                                                                                        (акад. проф. Емил Янев)

В УИКИПЕДИЯ маестро Емил Янев е дефиниран като „стълб“ на българската култура. Неговата изумителна кариера го утвърждава като един от най-влиятелните диригенти у нас. Разпъван много често между оценките на шарлатани и гении. „Баща“ на хоровото изкуство в България.

Топли спомени за двамата диригенти споделиха техни ученици, студенти и приятели: Венеция Караманова, Хайгашод Агасян, Д-р Огнян Сурдолов, Мая Василева- Четрокова, Таня Никлева- Владева.

Д-р Огнян Сурдолов каза: Най-трудно се пише за приятел, особено за близък приятел и още повече, ако си се виждал с него всеки ден години подред. Тази липса на дистанция променя фокуса, прави всичко да изглежда едва ли не скучно, обикновено, ежедневно. Но той, ЕМО, беше „опериран“ от опасността да остане незабележим сред щъкащия човешки мравуняк. И не само поради огромния си двуметров ръст. А и заради безбройните си музикални награди. Или пък с морето от ученици и студенти, разнасящи славата на българската музикална култура навред по света, както и славата на своя проф. Емил Янев. Защото Господ бе дарил Емил с орисията да бъде ЗВЪНАР. Нямаше фронт, на който той да не зове, да не буди заспалата съвест, да не позволява духовният свят на днешните човеци да загине. Заливаше медии, институции, обществени форуми и издателства с идеи, предложения, проекти, програмни материали, книги. Активно подкрепяше всички начинания, в които имаше лъх на духовност и беше безпощаден към пошлостта в изкуството във всичките й измерения. Безусловен Будител, проф. Янев не само пробуждаше. Той биеше камбаната, така както нашите деди някога са оповестявали за бъдещата опасност, за сигнала, че Врагът е пред портите и Духовността е заплашена от изтребление. Затова са били наричани Звънари. Емил Янев бе звънар. Голям педагог, диригент и общественик! Непоколебим звънар. Бам-бам-бам!!! Той винаги разлюляваше огромната камбана.

Приживе акад. Емил Янев с неприкрита гордост добавяше : Хор „Христина Морфова“, чийто главен художествен ръководител в момента съм аз, активно присъства в културния живот на България, както и в представянето на художествените достижения на българското хорово изкуство зад граница. Концертира с успех в чужбина. Има реализирани записи в радио София, радио Бремен и Холандското радио. Концертните програми на хора включват произведения от различни музикални стилове и епохи, от предкласиката до наши дни , от хоровата миниатюра до разгърнатата кантатно - ораториална форма.

Дълги години главен художествен ръководител на хора бе именитата българска диригентка проф. Лилия Гюлева (1933-2003). Под нейното ръководство ЖХ „Христина Морфова" се утвърди като един от най-добрите български хорове. Като професор по хорово дирижиране в Музикалната академия в София тя подготви много млади диригенти, които сега работят като отлични специалисти в България и чужбина.

От 1996 година диригент на женски хор „Христина Морфова“ е Таня Никлева-Владева. Тя завърши с отличие Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност хорово дирижиране в класа на проф. Лилия Гюлева. През 2001 Таня Никлева спечели конкурс за диригенти в Будапеща. Номинирана е с „Кристална лира“ в категория „диригент“. От 2006 е секретар на националното Сдружение на българските хорови диригенти.

Женският хор „Христина Морфова“ , с диригент Таня Никлева- Владева, изпълни три хорови творби. Първата от тях бе „O, salutaris”.

О, самопожертвал се Спасителю, отваряш широко

портата на небесата за нас долу,

враговете ни притискат отвякъде;

даваш ни помощ, даваш ни сила.

 Aмин!

Нека Твоето велико име да бъде безкрайна хвала

Безсмъртно Божество, Един от трима;

О, дай ни безкрайни дни,

В нашата истинска родина с Теб!

Aмин!

O Salutaris Hostia е от последните два стиха на Verbum Supernum, един от петте евхаристийни химна, написани от св. Тома Аквински (1225-1274) по молба на папа Урбан IV (1261-1264), когато папата за първи път установи празника на Корпус Кристи през 1264. г. Молитвата се използва и днес, често при излагането на Светото причастие.

Таня Никлева сподели: Ние, участниците в Женски хор "Хриситна Морфова" не просто помним проф. Гюлева и  проф. Янев. ТЕ ЖИВЕЯТ СРЕД НАС! И ще живеят, докато има дори един, който да ги помни. На 1 декември 2023г , в Камерна зала "България" ще отбележим с един достоен концерт 90- та годишнина от тяхното рождение. Това събитие няма да бъде в памет, а в чест на тези големи творци. Ще чуете "Меса бревис" от Лео Делиб. Вярвам, че тази вечер всички хористи ще пеят от сърце. Нека уважим професорите  и труда на г-жа Донева! Всички сме съпричастни с тази тема.

Събитието завърши с всеобщо изпълнение на химна на будителите. А за финал прозвуча хитовата песен на Хайгашод Агасян „Не остарявай, Любов", изпълнена с много страст от самия композитор.