7 мин reading
Една древна мъдрост, дошла от зората на времето, гласи, че, когато старците страдат, градовете умират. Свикнали сме да не се замисляме твърде дълбоко над старите писания. Приемаме ги повърхностно, като всеизвестни и малко банални истини. Затова не вникваме в съдържанието им до самия им корен, който черпи силите си от тъмните кладенци на генетичния опит и памет.
Човечеството е грижовно и благородно със старите и немощните тогава, когато обществената система е в хармония и цивилизацията е в разцвет. При упадък, деградация и рухване на моралните ценности, у нас надделява животинския стремеж към оцеляване. Ставаме студени, пресметливи и прагматични. Губим самото ядро на своя хуманизъм. А, когато гледаме на света аналитично и студено, без състрадание, без благодарност, без уважение към неща, по-различни от хляба и кокала, първи страдат онези, които са изчерпали силите си и се нуждаят от нашите грижи и закрила.
Ето защо, цивилизация, която захвърля старците си на бунището и безогледно гази п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up