Предмет и същност на правната информатика е създаването и обработването на информация, съобразена с правните норми и юридическите актове. По този начин се гарантира достоверността и качеството на информацията, структурирана по съответен нормативен еталон.

           Във виртуалната среда има различни варианти на представяне на правна информация, като  носителите и потребителите на лична информация трябва добре да са запознати с възможностите, ползите, вредите и проблематиката на това глобално събитие.

     Конфиденциалността на личната информация представлява в повечето случаи декларация или договорно допълнение, което гарантира сигурността и „тайната”, защитеността на персоналните данни. И личните данни от своя страна могат да се разгледат като официална, неофициална, свободна и свързана информация, чиито  носители могат да бъдат физически и юридически лица. Данните попадат в интернет пространството по предназначение в съответно информационно звено, но техният носител може да ги предостави и в нерегламентиран казус, който може да доведе до съответните последствия. Това показва, че потребителите на интернет трябва да са запознати със закона и правилата на предоставяне на подобен тип информация, за да могат да защитят и предпазят своите права.„Лични данни” дефинира всякакъв процес на предоставяне на информация, касаеща  физическо лице, чиято самоличност може да се установи по пряк или косвен начин и да бъде достъпна за различен тип виртуални манипулации и не само.

  Когато  сключваме писмени договори, има съответна графа, която ни информира за конфиденциалността на информацията, която предоставяме и отговорността носи съответната лицензирана институция. Интернет документите не винаги предоставят такива условия и потребителите винаги трябва да се запознаят с регламента на информационния блок, в който предоставят лична информация и сключват договорни отношения. Подобен тип декларация трябва да бъде добре осмислена като продукт, който получава достъп до нашите данни.

   Потребителите на информация са различни, но обединени от една и съща кауза - осъществяване на информационен процес, осъзнаване  на потребностите, обмен на знания и прилагането им в различен социален или личен казус. Затова и попадането на лични данни във виртуалната сфера подлежи на разнородни следствени връзки. Всички правни субекти се характеризират като потребители на информация и според това дали те са индивидуални или колективни се определя процесът на преобразуване и асимилиране на тази информация. Източниците на информация имат съответните ползватели чрез различните форми на назидателен, информационен и законов обмен. Такива информационни извори са интернет, нормативни актове, правителствени дейности, документи и организации, както и целеви дейности на правните субекти.

  Информационните потоци трябва да внасят яснота и прозрачност на предявено търсене от потребителите. Те трябва да се структурират на добре оформена базисна информация и по този начин да улеснят достъпа и същността на информационните данни. Когато личните данни попаднат в информационен поток, те трябва да бъдат гарантирани със съответната конвенция или законова рамка.

  Съществуват така наречените трансгранични потоци на лични данни, които носят важни „алинеи”, но те са съобразени със законовия принцип, че личните данни трябва да се предоставят на получател, който е под юрисдикцията на държавата или съответен орган и организация и тези юридически звена гарантират сигурността на предоставения материал. Според предназначението на информационните потоци следва ориентирането на данните към канали за връзка. 

    Законът за защита на личните данни у нас  е активен от  1 януари 2002 г и служи за регулация на обработването на лична информация и нейното адаптиране. Но в интернет мрежата понякога е трудно да се осъществи тази законова регулация, затова индивидуално всеки ползвател трябва да се запознае с опасностите и формите на злоупотреба в тази връзка.

   Осъществяват се различни видове кражби и измами с лична информация, която води до нарушения и достъп с цел имуществени и лични вреди, както и нередовни облагодетелствания.  Престъпните групировки, боравещи с лични данни, могат да откраднат самоличност на базата на предоставена информация по лична карта, снимка и  паспортни сведения. Пример за подобни злоупотреби са изнасяне на фирмени тайни, адаптация на чужди снимки, кражба по банков път, чрез виртуални банкови сметки. В момента като сериозен акцент Европейската комисия разглежда и регистрационните профили в различни сайтове – музикални и комуникативни. Опасни се явяват и така познатите в световен мащаб - facebook и youtube. Тези масови общности предоставят всестранен тип информация за съответния индивид, която може да бъде плагиатствана по всестранен начин, било то дублирането на снимка с имена и за съжаление и друга лична информация по непредпазливост на потребителя. В такъв казус, съответният сайт е посочил своите задължения и задълженията на потребителите си и опасността се явява във висока степен неконтролируема от административните органи.

Често в пазарното интернет пространство се борави с изискването на телефонен номер, адрес, което също е рисково и подлежи на отговорността и приемствеността на всеки индивид. Чрез предоставянето дори на някои от данните може да се сдобие достъп до други и така се получава един затворен кръг от информационни фрагменти, които при съответната проверка осъществяват профила на лицето,  на което принадлежат. В повечето случаи така се осъществява пълният процес на престъпното деяние с лични данни. 

   Защитата на лична информация е отговорност на държавата и институциите, уповаващи се на нормативните актове и ЗЗЛД, но тя е преди всичко и отговорност на физическото лице. Затова трябва добре да се познават рисковите ситуации и проблематиката на правнатата информация. 

 Правото е генератор на правната информация и организира само по себе си различни способи и механизми за асимилиране на информативни данни. То формира правните норми, прилага процедури и преминава през различни факултативни стадии. 

В последствие възникват правата и задълженията на субектите. Но това действа въз основа на правната информация и специални носители и информационни канали. С това се формират и обществените и индивидуални цели, като има задължителни етапи, докато те се конституират.

 Съвременните технологии са обременени с формална и неформална информация, но защитата на лични данни в интернет е предмет на националните законодателства на всички страни в Европейския съюз и определената комисия. 

 Има различни устройства за проследяване. Например така наречените бисквитки, които представляват в повечето случаи текстов файл, малък е и пази като архив данни за потребителя на устройството (компютъра), който той е употребил за съответната информационна операция. Други такива са тагове на пиксели и различни интернет маркирания.

    21 век не случайно е наречен „Век на информацията”. Тоест препоръчително е винаги, когато боравим с информационни услуги, както в интернет, така и извън него, да сме запознати с конфиденциалността, която е описана и да сме наясно с риска, който поемаме при проявена небрежност или некомпетентност.

Например Microsoft има добре формулирана декларация за конфиденциалност и така нейните услуги описват защитата, която компанията предлага и която потребителите получават. Така при добре изграден фирмен регламент контролът, който се проявява,  подлежи на диагностика при евентуално изтичане на лична информация и могат в съответните звена да се предявят нарушени права, на базата на договорно съгласие.

  Защитата на информационните системи се обединява под понятието информационна сигурност. Там се включват всякакъв вид данни, които се предоставят в публично или частно пространство.  И тази сигурност проверява цялостта на компютърната система и конфиденциалността, чрез съответните политики, стандарти и механизми на превенция. Добре запознати със законовата рамка, потребителите и информационните титуляри могат да боравят с правата и данните си по предпазлив начин и да осъществяват информационен обмен чрез легитимни средства и лицензирани канали.