Подобряване плавността на говорния поток по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

Йорданка Йорданова Донева

специалист-логопед

основно училище”Д-р Петър Берон”

     Аbstract: The problem of synaesthesias has been studied insufficiently by psichonevrologists.The article considers the possibilities of  “colour hearing” as a therapy of stammering children.Different ways of speaking improvement have been discussed by inducement of colours by musical fragments from programme work.

    Психотерапията е дял от медицината,който използва за лечение средствата на словесните и несловесните връзки между хората.При музикотерапия на деца със заекване,тренинг на междуличностни контакти се постига в лечебна група,където има възможност да се усвояват и коригират социални навици,опосредствани от речта.От хиляди години човечеството е използвало изкуството като източник на наслада,но лечение със средствата на изкуството-това е сравнително нов феномен.Щайнер организира пръв експериментално обучение в училища,ориентирани към антропософията.Възползвайки се от този опит ще докажем,че с благотворното си действие музиката създава спокойна терапевтична атмосфера и подготвя терена за логопедическата тренировка,подобрявайки нейната ефективност.Т.е. все по-актуален заряд получават съвременните логопедични занятия,в които са вплетени елементи на изкуствотерапия.

      Eisenson(15) сочи,че „заекването като цяло е винаги проблем на ранното детство,като обикновено започва между(3-та и 9-та )година.Rustin,Botterill u Kelman(16) представят за начало на заекването(2-та -5-та) година по време на феноменалното физиологично,неврологично и когнитивно развитие на детето.Несъмнено влиянието на музиката като интелектуален активатор в детството е най-силно.Според Гордън Шоу сложната музикална структура подобрява по някакъв начин дейността на онези участъци от мозъка,които отговарят за абстрактното мислене и за изпълнението на различни други,несвързани  с музиката задачи.Лозанов и Новаков откриват,че спокойната барокова музика с ритъм 60-64 времена в минута потапя мозъка в дълбоко алфа-състояние,което е идеално за обучение.А Д-р Томатис приема за генератор на мозъчна енергия музиката на Моцарт,Брамс и „григорианското пеене”,в което има най-много звуци с честота 5000-8000 Hz.

        Много учени са се опитвали да обяснят законите на отразяването,музикалното възприятие и неговите механизми,тайния код на „мистичното сътворяване на образа в съзнанието”.Но тези опити не винаги са били успешни.Детето възприема произведението на изкуството първо чрез сензорните канали,които доставят получената информация  на интегративния център.Съвременното познание вече няма претенцията  за еднозначно тълкуване на редица феномени и загадки.Например при някои индивиди сетивните модалности са странно обединени и тези състояния се проявяват  при съвсем обикновени обстоятелства.Но по-често това явление се наблюдава при творци и ценители на изкуството,които откриват способностите си за „цветно чуване” и „звучно виждане” в условията на конкретната си художествена дейност.Така откритият „двоен ефект” на човешките усещания би могъл да послужи като фундамент за апробирането на новосъздадени логотерапевтични техники.А вплитането на един цветен нюанс в утвърдените прийоми за логопедична работа би разнообразил „инструментариума” на говорния терапевт.

            От неврологията знаем,че „при надпрагови дразнители в рецепторните клетки или в свободните нервни окончания на сетивата възникват възбуждения,които се провеждат по аферентния сетивен път през гръбначния мозък и мозъчния ствол до проекционните зони на мозъчната кора и там се осъществява съзнателно отражение на признаците”(9).В този смисъл усещанията,възприятията и представите,преминавайки през „потока на преживяването” проправят път към едни или други поведенчески реакции.При възприемането на музикални произведения също възникват представи за явления от действителността,но обикновено те са зависими от индивидуалния жизнен опит на детето(реципиента).Теоретиците на музиката са склонни да определят понятието”програмност”като особен принцип на творчество,при което композиторът с помощта на музикалните средсва  създава определена система от смислови асоциации,предизвикващи във въображението на слушателя конкретни представи.

                Децата със заекване слушат музика с особен интерес.Известно е,че при пеене и ритмични движения на крайниците заекването намалява.Дефектът синкинезия(съдружни неволеви движения,съпътстващи говорния акт)се проектира повторно в коригиран вид и се превръща в ефект.Ако разгледаме явлението „синопсия” и като дефект,то изкуственото предизвикване на звуково-цветни асоциации би могло да се превърне в ефект и да послужи за създаването на нови логотерапевтични технологии.Но възможностите за спонтанно възникване на условни рефлекси в различните модалности са недостатъчно проучени от невропсихиатрията и съвсем слабо в музикалната педагогика и психология.Синопсия( colour hearing) е налице,когато даден дразнител(например звук)при въздействието си върху съответния рецептор предизвиква в отговор не само адекватното усещане,а заедно с това и усещане от друга сетивна модалност(например за цвят)[7] .

              При комплексни синопсии цели музикални произведения пораждат представата за картини в покой или движещи се като филм.А при аналитико-синтетичните синопсии отделни тонове се свързват с определени системи от цветове.Появата на фотизмиобикновено се пренася и върху абстрактни понятия-като числата,дните на седмицата,месеците на годината,имената на хора.Това научно знание за  „свързаните усещания”би могло да се използва за разнообразяване   на говорните задачи при автоматизирана реч.Затова ако искаме да отприщим цялата мощ на учениковата личност-трябва да открием именно онзи най-важен катализатор,онази техника или похват,които ще фокусират в едно тялото,сетивните възприятия,чувствата и ума на детето.Колкото повече сетивни усещания се разбуждат,толкова по-широка става основата за неврологичния контакт с околната среда.Смесването на сетивата доказано повишава притока на кръв в кортекса-т. е. при синестетичното учене се получават по-добри резултати.Закономерно се налага извода,че цветното обкръжение в интериора,атрактивността на нагледните средства и постоянното използване на музиката в логопедичните кабинети е важно условие за стимулиране на интереса и сензорната отзивчивост при децата с нарушена плавност на говора.В резултат на дългогодишни наблюдения върху резултатите от опитите за цветно асоцииране върху музикални мотиви,стигнахме до предположението ,че  „дисасоциативните огнища” при заекване могат да бъдат потушени частично чрез създаването на нови асоциативни вериги(между звук и цвят),водещи до появата на сензомоторни верижни реакции(в този случай безспазмен орален праксис)-използвана е класификацията на видовете учене по Клаус{9} Т.е. заекването може да бъде намалено чрез създаването на нова доминанта в мозъчната кора,с което се цели извеждането на патологичния затворен импулс и се постигне неутрализацията му.

           Това е осъществимо по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви,които са елемент от системата на арттерапията.В какво се състои нейната ценност?Чрез арттерапия(в случая рисуването по музикални мотиви) се експериментира с различни чувства и представи на личността на символическо равнище,което дава възможност на изследваното дете да изрази собственото си виждане,а не натрапения терапевтичен модел.Според Фройд  „мислите и преживяванията,възникващи в подсъзнанието,често се изразяват не вербално,а във формата на образи и символи.Думата „образование” произлиза от латинския корен „еducare”,което буквално означава „извличам”.В древността задачата на ученика е била да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения.Онова,което възприемаме като човешка съзнателност е съсредоточено най-вече в артикулариите-мозъчни структури,управляващи себеизразяването.Артикулариите подбират определени усещания сред бушуващия  в мозъка ни океан от най-различни възприятия и им придават най-конкретна форма.Но съвременното обучение се състои от опити да се  „влее” информация отвън-навътре в мозъка.С течение на времето подобна образователна система причинява задръствания в артикулариите,което води до притъпяването им и намалява способността на мозъка  да възприема и учи.Методиката на арттерапията се базира на убеждението ,че вътрешното „аз” на човека се отразява в зрителни образи всеки път,когато той рисува,без да се замисля за това-т.е. спонтанно.

              Композиторът Хектор Берлиоз отбелязва,че музиката пробужда у нас такива усещания(за време,пространство,цвят....),които могат да възникнат в действителност само чрез другите анализатори{2}.Т.е. използвана подходящо програмната музика би помогнала на детето да разкрие и осмисли своите преживявания(като ги нарисува)на фона на композиторовото внушение и изразност.За тази цел в логотерапевтичните сеанси се включват фрагменти от творби на композитори-синестети.Сред изследователите на цветния слух(синопсия)необикновен интерес представлява творчеството на Рихард Вагнер.Неговите увертюри и симфонични въведения,антрактите и многобройните живописни картини дават( по думите на Н.Римски-Корсаков): „много богат материал за изобразителната музика и там,където фактурата  на Вагнер се оказва подходяща за дадения момент,там той е действително велик и могъщ със силата на пластиката в своите изображения,благодарение на ненадминато гениалната си оркестрация и експресия.

              В драматургията на Вагнеровите опери съответно нараства значението на природните и живописните сцени.Особено  в тетралогията  „Пръстенът на нибелунга” и в „Тристан и Изолда”.В симфоничната идилия „Зигфрид”героичното начало се преплита тясно с живописно-изобразителното(мотива на  „изковаването на меча”).Изобразителните моменти са широко застъпени и във второ действие,което се развива в голяма,гъста борова гора.Романтиката на гората,изпълнена с тайнствено шумолене,с трепетни гласове и птиче чуруликане-образи,характерни за немската народна поетика-е прекрасно претворена в музиката на  „Зигфрид”{5}.За музиката на Ференц Лист също е характерно живописното,изобразителното начало.Със средствата на своето изкуство той се стреми да предаде  „зрими” образи-всичко онова,което събужда творческата му фантазия в годините на странстване,в общуването  с природата или скулптурата,а също и онези моменти в прочетената от него литература,които предизвикват зрителни представи.Това намира място в „музикалните картини”-програмни пиеси с изключително богат обхват на жизнени явления.Неслучайно Лист често пресъздава образи от живописта.

          Обобщено можем да направим заключението,че в романтичната естетика се явява тенденцията към сближаване на поезията,живописта и музиката-т.е. към синтез на изкуствата.На мястото на разума романтизмът издига чувството,чрез което непосредствено се стига до истината.

                   следва        19.05.06г