Корените на българския рок

                                                             „Щурците”

    Преди около петдесет години в България се слушаха естрадни песни от български композитори, по радиото звучаха Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Маргарита Радинска, Мария Нейкова, Стефан Воронов (загинал млад при автомобилна катастрофа), Паша Христова (загинала при самолетна катастрофа) и др. Едва след 1969, и то много рядко, по радиостанциите започнаха да пускат по някоя песен на Tom Jones, „The Beatles”, Engelbert Humpardinк. За рок и дума не можеше да става. Точно тогава, когато бе много трудно да се пробие с рок, цензурата бе жестока, не само това, но и си бе опасно, можеше да се попадне на “тъмно и прохладно място”, тъй като се свири “западна музика”.

    Една от първите поп групи у нас е “Сребърните гривни”, основана през 1964 година в София. В нея членуват Валентин Стефанов - вокал и китара, Александър Петрунов - бас и вокал, Трошан Владовски - китара и вокал, Жоржан Банов - ударни и вокал. Със състава понякога пеят Борис Годжунов и Георги Минчев. Често те изпълняват кавъри на „Shadows” и български фолклорни обработки в поп и рок аранжимент.

    Друга известна поп група у нас в миналото е “Бъндараците”, наименувана на Лорд Бънди. В нея членуват братя Милеви, Леви, както К. Маричков и П. Цанков, които през 1966 година напускат и основават състава “Щурците”. В него освен Кирил Маричков - бас и вокал и Петър Цанков - ударни, членуват Веселин Кисьов - китара, и Петър Гюзелев - китара и вокал. “Щурците” са един от най-популярните състави в България за всички времена. Това, което са “Rolling Stones” за САЩ и “Deep Purple” за Англия, са “Щурците” за България.
Групата минава през няколко периода на развитие. Началните й творчески години са свързани с много трудности от материално естество. Консервативната цензура също играе роля на спирачка.

    Първите песни на “Щурците” са отчасти в стил “Beatles” (коя ли, не само наша, но и западна група навремето, не се е повлияла от тях) и отчасти повлияни от нашата естрадна музика. Скоро, обаче, стилът на състава става оригинален, той започва да «прилича все повече на себе си». Хората и почитателите на поп музиката у нас ги харесват и под техен натиск цензурата ги пропуска през цедката си. С тях често участва и Георги Минчев - вокал. Най-известни песни от шестдесетте години са “Веселина” - 1968, “Звън” - 1968, “Стар албум” - 1969, “Малкият светъл прозорец”, “Изпращане”, както “Бяла тишина” и “Снегът на спомена” с Георги Минчев.

http://www.youtube.com/watch?v=_DKk9LsfZDY «Бяла тишина»

http://www.youtube.com/watch?v=zdSYpRVTyls&feature=related «Веселина»

   Навремето,  за Нова Година (1968/1969), бе разпространена една фонокартичка с песента “Веселина”. Тогава у нас вече бяха популярни “Beatles”, “Stones”, "Shadows" и “Bee Gees”. В песента “Веселина” имаше наистина нещо ново, оригинално за онова време. Оказа се, че и ние имаме добра поп група. Фенове на «Щурците» по цял ден въртяха картичката на руските си грамофони. Родителите на младите поп запалянковци, горките, си слагаха памук в ушите (още тогава много младежи имаха слабост към високите децибели). Тези първи песни на групата са в стил бийт, имат обаче оригинално българско звучене, донякъде характерно за нашата естрадна музика.

    През 1969 година на мястото на Веселин Кисъов, в състава участва Константин Атанасов (Косьо «Щуреца») - китара и вокал, а през 1973 година, след като отбиват военната си служба, Петър Цанков не се връща в групата, на негово място идва Атанас Атанасов - ударни. Групата променя стила си. От бийт, той става рок. Звукът е вече по-твърд. Композициите са по-разнообразни, китарата на Пеци Гюзелев играе основна и водеща роля. Кирил Маричков се утвърждава окончателно като ръководител, композитор, певец и басист. Музикантите започват да интерпретират и някои кавъри на “Uriah Heep”, “Deep Puple”,”Slade”, „Emerson Lake and Palmer“, „Reareath“ и др. Правят се още няколко сингъла и повече концерти. Проблемът с цензурата продължава да съществува. Политическата върхушка играе основна роля в определяне на музикалното направление на певците и групите у нас по това време. Въпреки това стилът става още по-оригинален, след като в групата идват Борислав Панов - клавишни, цигулка и вокал и барабанистът Георги Марков (на мястото на Атанас Атанасов). С тях биват записани кавъра на “Slade” – «Виолета» и кавъра “Думи” на „Rare Earth“.

http://www.youtube.com/watch?v=-yT1L19bhkc «Думи» (Говори се за нещо)

http://www.youtube.com/watch?v=6WVDrSuYGQ8 «Виолета»

    Незабравим остава концертът на “Щурците” през 1975 година в “Летния театър” в Парка на Свободата (Борисовата градина). Това е невероятен концерт, по-точно началото му. Откритият театър е претъпкан, по дърветата и по оградите висят хора. След загряващата група излизат те и… страшен саунд се понася в целия парк. Качеството на инструментала и вокала е много голямо, звукът е «убийствен». Публиката крещи неистово, аплодира сърдечно и темпераментно музикантите, но без някакви изстъпления. Във въздуха летят пуловери и якета. И точно тогава пристига… конна милиция и прекратява концерта. Причината е … така и не става ясно. Заради горещия аплаус е решено, че концертът трябва да се спре по заповед отгоре. Хората са в недоумение, разочаровани те се прибират по домовете си. В душите им остава горчилката от вандалската намеса на властта, от враждебното й отношение към тази наша велика група, към истинските й почитатели, към почитателите на поп и рок музиката в България. Оказва се, че истинската свобода е потъпкана именно от тази власт. Поради това и много маши музиканти, както и почитатели на рока решават да излязат зад граница, където могат да свирят или да слушат свободно тази музика. Звукът на групата става все по-твърд. Тогава излиза и малката плоча с песента “Ти не разбра” - един невероятно качествен рок хит. Популярна става и собствената им песен, оригиналната рок композиция «Усмивка» от албума «Щурците».

  
http://www.youtube.com/watch?v=DnSTYeGIE_U «Усмивка» (На прага)

   През 1976 на мястото на Панов пристига Владимир Тотев - клавишни и вокал, групата придобива окончателния си завършен вид, в който е и до днес. В края на 70-те години «Щурците» изнасят многобройни концерти в много български градове (например концерта в киното на Станке Димитров), както и многобройни концерти в София в зала “Христо Ботев”, зала «Универсиада», зала «Фестивална», залата на «Университета», читалище «Светлина», читалище «Княжево», читалище към кино «Георги Димитров» и др. По-известни техни албуми са: “Щурците” 1976, “Щурците” - 1978, “ХХ век” (тази плоча за мнозина почитатели на групата си остава най-добрият техен албум) - 1980, “Вкусът на времето” - 1982, “Конникът” - 1985, “Мускетарски марш” - 1987, “20 години по-късно” - 1988, “30 години Щурците” – 1998, „На прага на сърцето“- 2008...

    Завинаги в съзнанието ни ще се запазят незабравимите песни “Две следи”, “Среща”, “Сватбен ден”, “20 век”, “Ален Делон”, “Звезден час”, “Вкусът на времето”, „Стълбата“, „Клетва“, „Вчера» и др.

http://www.youtube.com/watch?v=vWg1QakNa4Y «Среща»

http://www.youtube.com/watch?v=iLOwpXqRwo8&feature=related «XX век»

http://www.youtube.com/watch?v=xTCyZm10qCU&feature=related «Помниш ли»

http://www.youtube.com/watch?v=CAcK1C4dsiw&feature=related „Две следи"

http://www.youtube.com/watch?v=6TIgE3BM2t8&feature=related „Сватбен ден”

http://www.youtube.com/watch?v=Og6tg_r4HYw&feature=related „Клетва”

http://www.youtube.com/watch?v=S2CIq2s0yoo&feature=related „Вкусът на времето”

http://www.youtube.com/watch?v=6b9nrzGCXY8&feature=related „Вчера”

http://www.youtube.com/watch?v=OgdHUqCAKZs&feature=related „Стълбата”

http://www.youtube.com/watch?v=jIbERtDiC_M&feature=related „Звезден час”

http://www.youtube.com/watch?v=w7y2Kb8cwO8&feature=related „Ален Делон”

   „Щурците“ вечно ще живеят в сърцето на българския народ. Всички ги помнят. Те винаги ще продължават да бъдат рок група номер 1 в България и ще останат «да горят» във всяка българска душа. Наред именитите наши рок групи "Диана Експрес", "ФСБ", "Тангра", "Сигнал", "Златни струни", "Импулс" и др., те успяват да променят музикалното съзнание на хората, утвърждават истинския път на поп музиката у нас, показват на тогавашната правителствена власт и противниците на рока накъде отива бъдещето, проправят нов, светъл път на съвременната култура и разкрепостеното човешко мислене в нашата страна…

    Не е ли това истинският път към свободата … ?

                                                                         Даниел Авдала