3 мин reading
Дали лудостта търпи обхвати, или не, това е достояние само и единствено на Провидението. Безспорен, обаче, е фактът, че тя витае като безмълвен гост из въздуха, който всеки ден полива с имагинерна мощ посърналите ни от вина и изтощение аутсайдерски дробове. Истината е, че лудостта винаги е била редом с нас. Паразитирала е при всеки удобен случай, като сладко вино, което те омайва и отнася в мечтаната, но не и реална действителност. А ние "завалиите", сме я очаквали, като гостоприемни домакини, поили сме я, хранели сме я, пречиствали сме я, ако искате дори, така че да замажем черните си и алчни желания с прясната, бяла вар на хищническото милосърдие. Дали сме "пилатовци"? Въпросът е реторичен... Самото "дали" носи отговора в утробата си!
А някога беше друго... Някога сред горските палати на България живееха онези диви, неопитомени птици, които съумяха да бъдат и пчели, и цветя едновременно... И не им беше никак мъчно да вършат тази незаплатена работа! Жалко… защото не осъзнаваха, че сам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up