Маска
Маска... всеки от нас сякаш сложил си е маска
и иска да прикрие, да скрие нещо от другите...
сложил ли си я и ти?
Навярно да, и аз я сложих... крия се, прикривам моята греховност,
но от Бога кой ли може да се скрие?
И колкото и маски аз да слагам...
Ти познаваш ми душата...
знаеш всичко вътре в мен...
и болката, и самотата,
и грозотата, и всичката греховност, ме познаваш по-добре от мен самата.
Познаваш всичко, от което се срамувам и което искам да прикрия...
и ме обичаш, макар и грешна.
И днес заставам с разкаяно сърце и моля Те да ми простиш...
Моля Те да ме променяш по Твоя Воля... аз зная, че ще се харесам,
защото Ти Си Бог на чудесата,
направи ме като дете....
невинна, чиста
истинска,
такава без маска!
© Морела Морт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е! И само така обичта е истинска, когато сме видели под маската.
-
Всеки трябва сам да поиска да свали маската си, но това се случва чак, когато мине много време. Много е хубаво, поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
