Любовта е онова чувство, което те изпепелява - онези пърхащи усещания в корема. Тя е тази, която прави очите ти океан от мистерия, душата ти свободна, а сърцето пълно. В днешно време обичам да го наричам дори „материално“. Каква е любовта? Платена, изкуствена, сигурна съм, че има още много начини по които може да бъде описана. Сигурна съм също, че тези описания няма да са такива каквито трябва да бъдат. Нима любовта не е най-чистото и искренно чувство? Всички казват и описват нея като нещо свято, но дали е такава в днешно време? Знаем, че заговорили се за любовта ни обхващат онези приятни чувства на топлина, грижа и страст. Хубаво е, че го знаем, но дали е така ? Обичаме с разум, а защо не с сърце? Нима в днешно време „бляскавите опаковки“ не са важни? Исками се да беше така. В свят в, който парите са по-големи от душата и сърцето, каква би могла да е тогава тази любов? Гледаш млади, буйни все по двойки, водени от скъпите подаръци и екзотични почивки, а къде остана сърцето? Имаме очи, за да виждаме не само материята , с тях можем да виждаме и душата. Ако все пак четеш това и искаш да си намериш партньор, би било добре да си запознат с критериите за съвременната любов. Важно е да си богат, когато парите са в изобилие и любовта е. Недопустимо е да имаш лош външен вид, трябва да си красив, дори това да означават тонове грим и изкуствени гримаси. Разбира се, че тялото трябва да е на ниво трябва да следваш еталоните за красота, ако си жена - не трябва да си над 45кг в противен случай си отписана. Мъжете трябва да вземат малко от „онези“ хапченца, за да имат мускули, ако нямаш не ставаш. Пропуснах най-важното - трябва да си изградиш самоличност, която да е на „светлинни“ години от истинската ти същност. Важно е да слушаш какво казват хората за теб, недопустимо е да слушаш себе си. Добър пример е да гледаш другите вместо себе си, разбира се че те знят по-добре от теб. Влюбването е насочено към изкуствените коси и тела, като цяло външността е всичко, ако тя не е добре за теб няма любов. Сигурна съм, че ви звучи твърде крайно, по-лошото е че това е ралността, разбира се че има и изключения. Тези „магически критерии“, които описах би трябвало да са изключенията, а не истинската любов. Няма да забравя когато ... Хората се влюбваха в сърцата, а не в подаръците. Когато да си възпитан и грамотен беше много повече от това да си със силикон в гърдите . Гледахме се през очите, виждаха се душата и сърцето, познавахме се по погледите, а не по изкуствените гримаси. Скромността беше на почит, а разкрепостеността не беше позната. Важно беше да слушаш себе си и да си упорит, защото да си различен беше по-хубаво отлкото да си еднакъв, както е в днешно време. Влюбените обичаха да ходят на кино, а днес къде ходят? Обичам да съм директна – право в леглото. Първата целувка отнемаше месеци наред, за да се случи, а днес не минават повече и от два часа. Колкото повече години минават, толкова повече забравяме, че освен материя в нас има друго. Дадени са ни очи, но сме слепи. Нима е трудно да видиш нечия душа или сърце? Сигурна съм, че повечето от вас помнят тези времена, е толкова ли е трудно да си върнем истинската любов?