Мнозина вършат "велики" дела…
🅰️🅿️↪️ Мнозина вършат “велики” дела, които според тях говорят много добре за тях. (“Филантропи, благодетели, добри хора”) Но в много случаи се случва точно обратното.
- Защо става така, защо самозаблудата толкова лесно взема връх над обективното…?
- На тоя въпрос няма еднозначен отговор, но вероятно най-честата причина се корени в заслепеното его, където индивида вижда себе си над останалите, сиреч гради самочувствието си на култ, към самия себе си, за сметка на общото цяло!
- Най-просто казано, когато едно винтче види себе си, като кормило, то спира да играе ролята на държач (което е неговото призвание и единствен път, към щастие) - и рано или късно става причина за разхлабване и унищожение на цялостната системата, в която се вгражда…. при, което завлича със себе си и здравомислещите винтчета и гайки, барабар с кормилото. Което, от своя страна прави нищожна функцията на двигателя, скоростната кутия, охлаждащата система, цялото скеле на конструкцията… всичко, което до скоро е намирало смисъл в системата се обрича на провал, заради едно непокорно на правдата винтче.
Сега си представете много такива винтчета, които се самонавиват и пропагандират от всички медии, изкуства, вероизповедания, управления - поробили народи и континенти и ще си отговорите на въпроса, защо мнозинството следва заблуда и самозаблуда и как лицемерието е разяло световните общества, като киселина, която не притежава милост.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре написано!
-
Превод:
Сиреч - т.е.
Барабар - заедно
......
😆 забавен е твоят журналистически език!
Отговорът е във въпроса,: защото човек има и въображение, и защото еволюцията е в мутацията -
По тази логика Спартак трябваше да си остане гладиатор, Левски - бояджия на гайтани или монах, а Захари Стоянов - медвенски овчар.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това. Едно добро е такова, ако не разгласяваш за него. Една помешчица била много алчна и стисната и имала много грехове. Когато отишла на оня свят, Св. Петър я пратил направо в Ада.
Но ангелът й се застъпил за нея, като казал, че тя все пак е направила нещо добро -- подала
стрък зелен лук на някаква просякиня. "Добре, отговорил Св.Петър, вземи този лук и я издърпай от пъкъла!" Ангелът взел лука и с него започнал да издърпва помешчицата, за нея
се захващали и други грешници, но ангелът издърпвал всички нагоре. Жената се уплашила, че
толкова много хора ще натежат и ще скъсат лука и извикала: "..махнете се, този лук е мой..!"
И в този момент всички се продънили отново в Ада. Тази история е от "Братя Карамазови" на
Ф. М. Достоевски.