В днешно време хората живеят в един забързан, динамичен, натоварен свят. Мислите им са заети с работа, пари, имущество и т.н. глупости, които му  пречат да види истински важните неща в живота. Тук идва въпросът „Кое е това толкова важно нещо" , за което човека не отделя внимание. Това е любовта.

Представата ни за нея в днешно време е сълзлив пуерторикански сериал, евтин американски романтичен филм или розово романче от поредната депресирана „Отчаяна съпруга". О, бога ми, какъв фалш,  Шекспир, Данте, Балзак и хилядите други романтици сигурно се обръщат в гроба. Тъжно, но факт, хората вече не вярват в любовта, във силата и, вечността и, в сродните души, а романтиката е считана за остаряла, досадна, губеща времето и дори глупава. Нека се опитаме да разберем защо е така. От незапомнени времена светът е разделен на две „враждуващи" фракции, които не могат една без друга - мъжете и жените. И двете страни имат своята позиция защо не вярват в любовта, защо тя не съществува. За жените романтиката вече се превръща или в досадна или в неприятен и неудобен момент от връзката с някой (по простата причина, че уважавания господин се пробвал да и срича някоя поемка многократно), а мъжете я смятат за изгубено време или унизителна за тях самите. Пoзициите на нежния пол относно любовта са, че за нейното несъществуване са виновни мъжете, те са егоцентрични, лъжливи, мислещи само за секс, спорт, алкохол и храна, прасета. Мъжете, естествено, не им остават длъжни, като на тези нападки отговарят с това, че дамите са меркантилни, лицемерни, мислещи само за себе си материалистки. Въпросът е „Кой печели от всичко това", а отговорът е кристално ясен „Никой". В цялото това сиво море от негативизъм, отрицание и обвинения се намират и индивиди, които сякаш са пощадени от върхушката на днешния живот. Тези хора, тези отчаяни романтици, които все още вярват в красотата на човека или поне на любовта, са игнорирани от останалото общество. Законът на съвременната джунгла „Оцелява по-силният" или в нашия случай ще я перефразираме „Оцелява мнозинството" е в пълна сила. Тези хора, по простата причина, че са по-малко на брой, са смятани за странни, закостенели, слепи, глупави и дори жалки и ако тези „рицари на печалния образ" се отърват само с нетактичен присмех или груби нападки вместо с леко „приятелско" подритване отзад и посещение на най-близкото звено на „Бърза помощ", би трябвало да са безкрайно доволни, да изпеят една „Аве Мария" преди сън и да се заредят с позитивни романтични филми и книги за утрешния сив и скучен ден. Това е тъжната действителност, а колко е просто човек да отвори сърцето си и да спре с глупавото и безмислено отрицание. Любовта, та кое нещо, ако не тя, е смисълът на живота. Шекспир е казал „Човек, който не се е влюбвал, не е живял". Спрете да се обвинявате един друг, не е това решението. Любовта е красива, преизпълваща, даваща сила и олицетворяваща човешката душа. От нея „боляло", ами това е една от красотите и, а как бихме могли да я оценим, ако през цялото време тя е „безоблачна", как ще оценим силата и, вечността и. Тя била „само мит", художествена измислица, ами как няма да е такава ,когато не вярваш в нея, това е първото и най-важно нещо да я почувстваш да те изпълни, чак тогава нейното чудо ще се сбъдне.

Изводът от написаното до сега е, че любовта е нещо, което да носиш вътре в себе си, макар и дълбоко навътре в сърцето. Тя не е поза, не е кич. "Обичам те" не се казва само на годишнини и празници, романтиката не се отбелязва само на 14 Февруари, загрижеността за другия не е от куртоазия, а красотата на човека не е само скъпите дрехи, аксесоари, апартамента в центъра на София и тузарската кола, тя се намира под всички тези неща, Така че, драги ми дами и господа, спрете с безмислените хули един за друг и се замислете защо любовта още не е дошла при вас и повярвайте - не е, защото не съществува, а защото вие не искате да я приемете за факт. Но тя съществува и винаги ще съществува много след вас и колкото и да я отричате, тя ще е навсякъде около вас и ще е така, докато поне един човек вярва истински в нея, а този човек винаги ще го има. Всичко е безмислено, ако поне веднъж  в живота си не си се влюбвал истински.