Трудно е да пишеш, когато има много да кажеш.
Трудно е, когато не знаеш откъде да започнеш.
Но още по-трудно е да пишеш честно, когато всички знаят кой си...
Дали предизвикателството е точно в това, че "Изкуството е откровеност на мига.." или отдавна сме се научили кое кога трябва да казваме и смисълът на себепознанието чрез писане се е изгубил. Или поне умело прикрил?
Писането като изкуство не е лека мисия. То докосва хората, често по болезнени за тях места, а има значение кой и с какво бърка в душата ти. Мисля си, че откровеността не е на почит, защото всеки очаква да получи нещо конкретно от теб. А ти може точно в този миг да се разминеш с неговите очаквания. Да го нараниш или разочароваш, да го изгубиш, понякога и безвъзвратно. В този смисъл, не е ли доброто премисляне по-успешният начин за съвместно съществуване, пък дори и лишен от първичната истинност на детските очаквания и споделяне? В този смисъл може и да е, но изначално основния проблем е в очакванията!
Просто е! Всичко се ...