Народе..!
Българинът бил лайно. Българинът бил слабак. Бил тъп, необразован и комплексиран.Бил неудачник, непрокопсаник, въобще пълен дебил бил.. Я чакайте малко? Кой българин? Оня който става всяка сутрин и отива на работа с празен стомах. На който не са дали заплата последните няколко месеца, понеже началникът си купил джип. Българинът, който многократно загуби спестяванията си , предаден и обран безогледно от онези наричащи се слуги на народа?Българинът който си плаща чинно билетчето в рейса за работа, но няма пари за закуска. Който си гледа децата в среда с европейски цени и десет пъти по ниски заплати и от немотията си дава с СМСи на бедстващи и на осигурени болни, които умират пред кабинетите. Българинът който не ламти за кръв, иначе отдавна да е изклал кърлежите впили се в него и в снагата на родината и смучещи от нейната кръв. Този българин, който въпреки трудностите слага ръка на сърцето и пее химна а кожата му настръхва. Този ли българин е неудачник? Не. Това е невъзможно.Този българин е герой! Който ще продължи да върши тихото си геройство, да става сутрин в тази ограбена, измъчена и продадена от лицемери и космополитни мошеници земя, ще продължи да търси нова работа, ще се бори за да отгледа децата си. И да, някои ще паднат в този бой. Някои, които не са за този свят, които не издържат на това лудо и бясно темпо и на всичката тази ужасна несправедливост царяща навред, но ще паднат борейки се. Ще паднат опитвайки се да станат! Точно като Кубрат. И не е важно дали си победил в една битка, или си загубил, стига да си се борил докрай.Честно и според силите си. Ако си сторил това, то ти си вече победител. Затова се замислете, всички вие, които плюете борещите се ваши братя, ЧЕ ТЕ МОЖЕ БИ ДАВАТ ВСИЧКО НА КОЕТО СА СПОСОБНИ и това е напълно достатъчно. А вие плюйеки и хулейки тях, плюете и хулите самите себе си, защото всички сме братя. Защото раната по Кубратовата глава е наша рана, и болката от загубата е наша болка, но опитът да станеш когато си паднал тежко е от най ценните неща, което човек може да направи въобще някога и това е нещото което прави разликата, и определя кой е успял, дори и да не е станал, и кой не е успял, макар да не е никога падал. Защото днес плюят по падналият Кубрат, но той игра за световната титла! И не се продаде,не стана чужд гражданин, а остана българин, въпреки милионите. И защо остана? Заради всички нас, нещастници такива! За да ни даде шанс да видим България в един такъв мач. Да, обикновен боксов мач, но за този мач, той е живял 33 години в тежки битки и тренировки. Защото ако някой от плюещите понесе дори един единствен удар в главата, като тези понесени от него, не само няма да стане, ами и ще трябва да викнат часовникари да го събират извън скапаният ринг! Само си представете това, между чашите бира, които може би пиете пред екрана, представете си, моля ви, как се опитвате, ама неистово се опитвате да се изправите, въпреки болката, липсата на глава, полусъзнанието и СРАМА, че не сте успяли да надделеете над украинският великан и почти успявате,и изведнъж една черна тъмнина ви обхваща и тялото спира да се подчинява. Може би последната мисъл на Кубрат между осмото, деветото и десетото отброяване е била- Трябва да стана, трябва да стана, м--ка му трябва!.. Може би някой ще се ухили и изплюе просташки и на всичко това и ще рече- "последната му мисъл е била за спечеленият милион... Е не говоря на такива хорица. Те нека си пият спокойно, понеже само това имат, понякога злобата и простотията са нелечими и смъртоносни.Но говоря на онези на които им приседна и бирата и хапката и им стана мъчно за тия, оплютите герои. Не визирам точно Кубрат, той е ок и ще стане защото е силен, а визирам онези СЛАБИ, безименни, всекидневно борещи се с неправдата, малки смазани българи, които стават всеки ден и се борят. Когато ни стане мъчно един за друг, хора! Тогава може би....може би, ще се превърнем от тълпа, ще се превърнем в народ!
© Лебовски All rights reserved.
