,,Добро утро! Обаждам се от Испания, за да ви кажа, че правителството не струва.''
,,Здравейте! От Италия ви звъня. Да ви светна за газа.''
,,Ало, добър ден. Привет от  Англия. Вие не мислите правилно.''
,,Добър вечер! Редовно ви гледам. При мен е утро. Поздрав от Америка. Чувате ли ме? Искам да кажа...''
,,Обаждам се от Намайната си. Слушайте ме, аз знам...''

С този примерен шаблон на телефонни обаждания в различни телевизионни и радиопредавания заявявам, че ми писна. Писна ми да получавам съвети и да ми дават акъл камериерки, портокалоберачи, пастири, строители и всякаква подобна сволоч от позицията си на обитатели коптор в предградие на хиляди километри от тук. Не искам мозък от  ,,испанци'', не чували за ,,Прадо.'' Не го ща и от ,,англичани'', смятащи, че ,,Пикадили'' е гастронома, от който напазаруваха при последното си ,,гостуване'' у дома. Нито от ,,италианци'', за които тази прекрасна страна свършва с ,,оная, българската кръчма в Неапол, до площад ,,Гарибалди''.