За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво се крие “неудобността” им? Ще разгледаме и тези аспекти.

    Кои са всъщност неудобните журналисти? И с какво по-различни са от другите? Неудобни за управляващите на една прогнила държава, неудобни за общественото мнение, тъй като деструктират изградени принципи и норми, стереотипи, шаблони. Неудобни понякога за самите себе си, може би. Самият факт, че нищо не ги спира пред неутолимото им желание за истина и справедливост, ги прави достойни граждани на една република. Много по-достойни от т.нар “маса”, която не мисли, когато гласува, а след това, тънейки в мизерия, се вайка... Но за правосъдие не са достатъчни само находчиви журналисти и анализатори на общественото мнение, които не се страхуват да говорят това, което знаят. Нужно е още и една силна здрава ръка, която да ръководи на съдебната система, да прочисти държавата от останките на комунистическите “идеали”, да накара този народ да промени мисленето си, да го изведе от тежестта на робството, преследващо ни и след 127 години. Да разчупи изградените принципи и норми и да изправи пред съда онези, които продадоха тази държава за жълти стотинки, онези, които изкуствено създадоха огромния външен дълг на България; та в момента животът ни се базира на една огромна лъжа! Същите, които и днес излизат пред трибуните и лицемерничат най-нагло, без и за миг да се спират и замислят. И те именно ни унищожиха, а и продължават да го правят. Каквото и да говорим обаче, обществото остава затворено в себе си, в своите си проблеми, абстрахира се от общото, защото тези предатели и изменници най-нагло се гавреха с тях, продължават и да го правят. И същите имат наглостта да се нарекат `българи`. Това е позорно! Дали властимащите ще замислят за бедността и мизерията, в която тъне целия този народ, изпълнен с нещастници, борещи се за обречена кауза...

    И в нещастие и болка тънат всички те, ровейки из кофите за смет, търсейки корички хляб, за да не умрат от глад, докато “онези” стоят горе, издигнати на пиедестал от самите себе си, “издигнали” се в очите си... Но надали мерцедесите, които карат, са закупени с лични средства; това, уважаеми читатели, са Вашите пари, парите на съвестните данъкоплатци. И тези, които могат да променят това положение, сме ние. Само и единствено ние. Защо чакаме нещо да се случи? Няма да се случи нищо друго, освен това, че когато след месец пуснете бюлетината, на власт ще дойдат същите онези, които сега хулите и ругаете. Чакаме някой да ни “спаси”? Няма да се случи.

    А за неудобните журналисти това винаги ще си остане болна тема, но те няма да престанат да разследват “феномени” като забогатяване с милиони за месеци, на определени персони от родния Парламент. И не ще се спрат пред нищо, но ще открият истината и ще Ви я показват, защото сте българи и трябва да знаете какво се случва около Вас, също и кой е кукловодът в целия този театър, своего рода трагикомична постановка, изпълнена с болка, мъки, нещастия, изтезания за нас.

    И помислете, преди да отидете и да пуснете бюлетината си /ако въобще го направите/, кого всъщност избирате да Ви управлява през следващите четири години. Години на Евроинтеграция, както стана модерно да се казва. Надали сме дорасли за Европа, но ще дойде ден, в който ще можем да се погледнем и с гордост да кажем че сме българи и че имаме държава, в която животът протича като във всяка постмодернистична демократична държава. Да се надяваме, българи, и да помним националната си принадлежност и великите си герои! Няма кой друг освен нас да ни спаси! И ще си позволя да завърша с една мисъл на Гьоте, останала през вековете: „Греши човек, додето се стреми в живота!” /”Фауст”/.