Нудизъм срещу цинизъм
Да, знам, че е 20 октомври и трябва да се настройвам вече на есенна вълна, но все още не съм казала всичко за лятото. И морето. Обещавам... след това преставам. И започвам да пека чушки.
И така, за морето... Искам да ви покажа прословутото наше плажче - така, както изглеждаше преди и... сега. И разговорът ми с концесионерката.
След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим. То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно. Но така просто. Няма смисъл да ви предавам разговора, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз: ,,Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче."
Тя: „О, да! В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца."
Ахааааа, така значи. Загрижили сме се за децата. За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено, а бетонно чудовище, надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на плажа целия следобед, е позволено. Че удоволствието от това да бъдеш натурален и свободен, екстазът от усещането да плуваш гол, е табу, а осирането на природата е в реда на нещата. Напомня ми за американските филми, в които голотата е изключителна рядкост, докато убийствата и насилието са под път и над път.
Просто супер!
Не, не ви агитирам да ставате нудисти. Далеч съм от тази мисъл. Дълбоко уважавам правото на всеки да избира. Свободата да решиш кое е добре за теб и кое ти харесва. На мен ми я отнеха! Вместо да съзерцавам прекрасни изгреви и залези, трябва да гледам бетонен мастодонт... с мокър бански, на китайски шезлонг. От това ме боли!
Такива ми ти работи. Ето, казах го и ми олекна... но само донякъде.
Сега ви показвам снимките. Те говорят сами по себе си.
(За съжаление не мога да кача снимките... но ще ви ги опиша. Представете си прекрасно малко девствено плажче във формата на лагуна. Сега си представете същото това плажче, натъпкано с бели, евтини пластмасови шезлонги. Над плажчето на самия ръб на скалата се мъдри неадекватно голям и грозен хотел.)
Между другото, както виждате, (с въображението си) - и хотелът, и пластмасовите шезлонги си седят празни. Така и ще си останат. Но защо трябва да са там и да загрозяват? Може би, за да ни напомнят кои са силните на деня?
Знам, знам, че е временно явление. Няма да си купя бански.
Отивам да пека чушки.
© Антонела Огнянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Любо!Но ще отмине...няма как!
-
( Антонела ) , "Миналото лято бях по Южното ни Черноморие. Навсякъде струпани безумни строежи, които ще се завършат. И чужденците ще се тъпчат в тях, наслаждавайки се на нашето море и слънце. И ще потекат едни пари, страшна работа. Съмнявам се. Къмпинг " Нестинарка” например е целият сринат и превърнат в жилищен комплекс. Прахоляк, гъчканация и високи цени. Ще стане, имайте търпение.
Преди две лета минах покрай Шкорпиловци. Там съществуваше преди години къмпинг " Изгрев " . Широк и ситен пясък, гора зад него, оазис на спокойствието и красотата. Сега е изоставен и чака поредният магеломански инвеститор. Тук - там стърчи скелетът на дървено бунгало или тарабата на малко магазинче. То навремето всичко бе малко, и бунгалата, и ресторантът, и нашите надежди за нещо по- различно. Но това ли е различното и съвременното? Асфалт на двадесет метра от морето, бетон и лукс на единадесетия етаж."
Това е част от едно писане миналата година, а ако искаш, прочети "Историята на две снимки или как открих Иракли".
Твойто място дали е Веселие, дали е Иракли, дали е Карадере или нещо друго, няма значение. От значение е големият бизнес, да му се невиди изчанчанацията!
Поздрав -
Да знаеш само колко обичам печени чушки!
-
Мдааа!
Между другото... къде ходиш на плаж сега? 
-
Благодаря Ви!Мисля,че все пак можем да се борим срещу безобразното и методично унищоване на природата.Какво ще оставим на децата си??? Мисля,че не сме толкова безсилни.Кой с каквото може...
Да,и наистина се чувствам добре дошла.Благодаря! -
Справила си се чудесно,Антонела!Хареса ми!Поздрав и добре дошла!
-
Хора,коментирайте...Дори и да не сте съласни с мен. Искам да ви чуя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
