Нашето недоволство и съвременната демокрация изправиха улицата срещу партокрацията и изборната система. Обществено-битовият предел, монополизиран, обруган и меркантилно обусловен, възбуди някаква тръпка, общност, противопоставяне, мирно скандиране, но и отваряне на творческа и обединяваща сила. Сякаш българската търпеливост, поносимост и „преклонена главичка” преля в нещо ново и правдиво. Зимното недоволство прерасна в лятно отричане, масовост и продължителност, нечакани от вечните политици и картелни организации, протритите партии на безкрайния преход, размитите ценности и липсваща политическа отговорност.
  Чиновническият Брюксел реши да съди България за споразумение със САЩ?! ”Страната не е привела двустранното си споразумение със САЩ за техническа помощ в съответствие със правото на ЕС. И странната процедура не предвижда налагането на глоби”?!
  Години наред разни пределни казуси и прегрешения на европейски лидери от различен висш калибър странно отекна в преходните български времена. Бивш президент преписвал в научна дисертация, кмет на столица в скандал за продажба на парцели и споразумения със строителни фирми, президентска съпруга с преференциални банкови заеми и облекчения за закупуване на имоти, министър-председател обсебил медиен пазар в цяла страна, политически гафове, неточни цитати, неработещи служби, световни срещи на най-развитите, на други обединения, опит за ново разпределение на политико-икономическото пространство. Всевластието в икономическата сфера на Китай, превръщащ се дори в крупен кредитор на САЩ?!
  Интелигенцията и интелектуалците, липсващи и изолирани от настоящата партокрация, употребени някога, нехаресвани сега, тънат в интервюта от „прайм тайма” или юбилейни издания. Образованите и образованието преминава през безкрайни „реформи”, специализация и платено-меркантилно изкарване, не може да „генерира” нищо ново и ценно. Технократите се изгубиха, остана някаква смесица от икономисти и банкови мениджъри, бонусно зависими и „бордно” подчинени.
  Една издържлива и незнайно как оцеляла каста на все-още мислещи хора, изразяващи лично кредо и още чувстващи, се губят в ежедневните надници, упорито отстояват себе си, още се мъчат добронамерено да повлияят на околното отчуждение.
„А сега накъде?”

  Съвременният свят познава определено два вида отношения – политическо управление на икономиката и икономическо на политиката. Всички останали са конгломерат от тези основни. Като цяло опитът да се повлияе или насочи по различен начин влиянието и разпределението, води до държавна регулация на т.н. пазарно стопанство или пълната абдикация на управлението от икономически, социални, здравни и другите „обществени” проблеми. Така прокламираното „гражданско общество” е идеологическо противопоставяне, разбира се опосредствено, на политическото, тоталитарно или друго назовавано. Няма начин да се правят антимонополни мерки, Господа Посланици, ако икономическите средства са обхванати и натрупани в съответния монопол?! Виждате и партократично-икономическо управление в света. Сякаш „гражданско-европейско” общество с мирните протести ще свали правителство? Как ще накарате да се прередят листите където и да било по света?
  Как ще накарате собственика да спазва закони, да плаща осигуровки, при платена „Темида”, партийно влияние, финансова обвързаност? В тристранния съвет има представители на бизнеса, в няколко аранжимента, някакви залиняли профсъюзни структури, никакви граждански и „дребни” съсловни организации. Мирните протести са слабо театрално представление. Защо се разгради наличното стопанство, под чий диктат, защо виновните ме поучават още, кипрят се в оградените си и пазени имоти, коли и яхти?  Без да се създаде ново, даже без каквато и да била представа какво се върши. Личности обхванали цели райони, последните промишлени предприятия се доизцеждат, фалиралите банки създадоха състояние на новите олигарси?!
  Защо при фалит на ООД, АД или друга „пазарна” фирма остават завлечени работници, служители, фирми подизпълнители, а при неплатени сметки към мобилен оператор, електро-разпределително дружество, топлофикация има „съдия-изпълнител”. Защо не мога да продавам задълженията на работодателя си, на държавата, на предприятието към мен като цесия, ценна книга или да прехвърля вземанията си към кредиторите си. Къде е така проповядваната „равнопоставеност” на стопанските субекти, като „физическите” лица са основни стопански субекти?!       

  Същият казус пренесен и към правото на защита, образование, здравеопазване отново води до извода за записано, неспазвано и неравнопоставено отношение на личността?!
  Защо държавата при всякакви „леви”, „десни”, „царисти”, ГЕРБери все не разплаща задължения към фирми, не възстановява ДДС, няма пари за социални плащания, пенсии, образование и здравеопазване?! Защо след като ежемесечно ми се смъкват суми за здраве, пенсия, застраховки, има го и това – „рентни”; аз съм принуден да плащам за здраве, пенсия не ще видя, няма начин да повлияя на „рентните” застраховки. Така наречения „пазар на труда” при слаба икономика и разрушаване на цели отрасли е политически „блъф”, капитализация по презумция.
  Подсъзнателно усещане за цялостното влияние на финансовата и борсова сфера върху цялостното развитие и съществуване, първоизточникът на цикличните кризи и тотални фалити. Това ли е оздравяването на „общественото” съществуване. Не трябва ли регулация на тези икономически лостове до някакъв размер, съотносим към създадения реално продукт, а не крайно изкривяване на капиталовия баланс?
  Глобализацията и световните организации се превръщат в часни агенции със своя политика, полиция, олигархична структура, често с противоположни цели на други подобни. ООН странна структура – общо събрание с постоянни представители, вета на всеки член и неизпълними резолюции. Европейски Съюз – държава в държавите, чиновническо сборище, огромен бюджет, странни транзакции, постлани с „добри намерения”.
  Улицата призова”оставка”, „червени боклуци”, импичмънт, граждански сдружения, платени, неплатени, зациклиха в безкрайно повторение. Контрапротести, срещу режисирано с парламентарни хватки правителство, неустановен бъдещ „изборен” план.
  Защо не чувам „Долу мутрите”,”Долу монополите”, ново и регулирано разпределение, опазване от държавата на „Обществения договор”, регулиране, законност.Разпределението на властите затъна в немарливост и протакане, даже и абдикация от законност. Кога ще видя Темида да не наднича под превръзката вперила жаден поглед във финикийските знаци, политическите листи и не”конфликтните” интереси?!
  2013 – интуитивно проникновение – сякаш съм излъган втори, трети път. Като че ли превъртам тъмните страници на тоталитарно-демократичните дебри в търсене на философския камък и десетте морални устоя на преминаващи епохи, старческа немощ и никаква вяра в човешката популация...